
Postman for him 2024’ поезия
Илюзията смърт...
А може би смъртта ни е илюзия,
безмерно наказание, тъга,
за тез които в костите се взират,
и дирижират с егото света.
И зная мама тихо се пробуди,
в една далечна приказна страна,
отхвърлила насаждани заблуди
спокойна заживя като звезда.
Тъгува само в дните си за мене,
разбра коя съм ала след дъха,
и все брои забързаното време
лекуващо в снагата ми Гласа.
А аз пристъпвам бавно, наблюдавам,
разлиствам се през сълзи и през смях,
ранена много пъти - падам, ставам,
във тъмна бездна сам сама изгрях.
Необратимо е! Промяна славна
тече през паралелите в нощта,
меридианите са с роля Главна
доброто те ще пазят във света.
Тъй който вярва в свойта звездна сила
и все напред го води Любовта,
отново със изгубена роднина
ще се прегърне някога в дъжда,
защото Бог орисва нова Вечност
за старият изгубен Рай,
разковниче е думата Човечност,
тя пренаписва Земния безкрай.
09.03.2024г.
Елица
На мама с много обич*
Размисли по Задушница
You Just have a little faith!...
Не ме наричай "скъпа"
ЗАЩО ЗА ВРАГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ Е ВАЖНО &q...

2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls