Дълбоко в теб...

Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,
за твоята усмивка, за гласа ти,
за тихото усещане навред,
че съм частица обич от духа ти.
И плача много. Ала без сълзи.
Забравени следите ме застигат,
ти пак ме следваш с влюбени очи,
звездите ни закрилят и намигат.
По тялото ми сипеш огнен прах,
извайваш ме като небесна жрица,
а после двама в мълчалив захват,
отново сме божествена зеница.
До утрото съм твоя и боли
Зора когато вятърът прегърне,
ти се изгубваш сънен сред гори
с надежда някой в тебе да ме върне.
А аз съм всъщност там - дълбоко в теб -
безсмъртна и магическа Вселена,
последен залък, пътят разтопен,
мечта докрай насън осъществена.
Живеем във финални времена
и зная Бог накрая ще отсъди
да се завърнат нашите крила
Земята щом за вечност се събуди.

19.03.2021г.
Елица