За какво прощавам...
 

За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. 

За хляба също днеска ще простя
и липсващите ми ръце на мама,
за оня миг, когато на брега
аз осъзнах – забравата я няма. 

Простено да е също на врага -
на оня, който рани ми нанесе,
когото аз прегърнах във дъжда
и който в жертва звездна ме пренесе. 

Простена да е цялата вина,
която безвиновно в мене нося,
която ме притиска във нощта,
с която вещицата нявга ме дамгоса. 

Простена да е също любовта,
която все ме тегли стръмно в тебе,
която ме издига на върха,
а после ме пропада в свойто стреме. 

Простен да бъде оня светъл час
във който във звезди ще се превърнем,
а силата стаена вътре в нас
ще ни помогне вечно да пребъдем. 

14.03.2021г.
Елица 

(По повод Деня за прошка)