Новото Дърво…

Живее ми се тихо в есента
с онази нежност тичаща в кръвта ми,
променям леко свойте сетива
и вливам нова сила на духа ми. 

Изтичат изтерзани времена
под пръстите ми се превръщат в пясък,
пречистена е нашата съдба
през двайсти век начупена със трясък. 

Потребно е било да разрушим
порочните отколешни модели,
през травмите без глас да изградим
пътека за мечтите оцелели. 

Да се превърнем в сила и небе
за да запеят старите посоки,
душата ми останала дете
възкръсва във очите ти дълбоки. 

Не си го вярвал. Знам, че е така.
Далеч останах толкова отдавна.
Пречупиха се моите крила.
във друг отряд ме назначиха Главна.  

Но днес съм с вяра. Беше за добро.
За мен. За теб. За цялата Вселена.
Ковем смълчани новото Дърво
в повелята на Бог осъществена. 

06.11.2023г.
Елица

Спомена…

Самичка…

Най-накрая Светло…