Среднощна гара…

Смълчана гара, небосвод и нощ,
сама стоя тъй близо до перона,
а вятърът със тихата си мощ,
душата ми запраща зад завоя
на трудната ми атомна съдба,
събрала в себе си безброй тегоби,
аз тихичко прошепвам, че раста
и ще начупя тежките окови.
Седя на гарата и чакам теб –
любяща майка, вяра и искрица
и зная, че ще бъде пак спасен
духът ми въплатен като Елица.
Не плача вече, времето държа
във шепите си огнени комети
и взряла поглед търсещо в дъжда,
аз пак досбъдвам старите обети.
Със утрото отново си при мен,
обгръща ме нетленната ти нежност,
света ми от света ти озарен,
разпалва в мен космическата вечност.
Спокойна се усещам и горя,
пак силата ми пламенно извира,
накрая се потапям във деня,
докато ангел в пътя ми се взира. 

27.11.2018г.
Елица

На мама с много обич!