Една усмивка….

По топлите следи на пролетта
аз скитам пак замислена и боса,
със трепет пак разстилам нежността
изгаряна дълбоко от въпроса
дали ще трябва дълго да вървя
към Извора – Пазител на душата,
дали тъгата в него ще стопя,
отворила към бъдното вратата.
Орелът все е с мене и лети,
споделяме си тайните далечни
снагата му във мене се топи –
превръща ни във вятърни и вечни.
За костите борбата е сега –
да бъдат здрави, силни, устоими,
ненарушими да са от врага
и от душата вечно неделими.
Невидимите битки ни горят
рапирите размахваме и светим,
надеждите ни, знам, ще се спасят,
отключили забравени завети.
А най-накрая тихо любовта
спокойствие ще стрелне във Всемира
една усмивка скътана в гласа
ще възвести, че времето за всички спира. 

29.03.2022г.
Елица

"... една усмивка скътана в гласа /ти/..."
ми подшушна тихо, че си добра Поетяга. Най-чуващото се от стиховете ти. С уважение.

Здравей! :)
Добре дошъл във мойто блогче!
Незнам дали съм добър Поетяга, аз си признавам че .... мисля в рима. Често...
И така решавам тежките наказателни дела по-лесно! :))
Просто се замислям и то потича и изтича на цяло.
Днеска Изворчето избликна в горната тоналност. Радвам се, че ти е харесало.
Наминавай и ми споделяй усещанията от прочетеното.
Важен е енерго обмена в новите времена. Растем с дни, с часове, всички заедно....

Ето да прочетеш и още едно скорошно стихче, което не съм публикувала тук....

Метаморфози....

Отдавна бях невидима хлапачка
с обелени до кости колене,
събирах дъждовете във капачка,
на възели завързвах ветрове.
Роди ме мама малка и немирна
донесох радост в цялата рода,
през времето се носех все ефирна
във търсене на старите крила.
Девойка бях със влюбени зеници,
с приятелите верни все щурях,
разказвах се на скитащите птици
и в тиха мъка трудно избуях.
Сърцето ми открадна звезден момък
от други непознати светове,
той на доброто в мене е потомък,
зави ме със парченце от небе.
Превърнах се в жена и се разлистих
високо стрелнах моята снага,
във куп тегоби огнено пречистих
душата си ранена от врага.
И днес съм силна и магична вечност,
красиво слънце раждащо мечти,
смехът ми е римуван със човечност,
в невидимото виждам със очи.
Тъй тихо пренаписвам синевата
и пътя знам, че няма да е с край,
запалих аз магично светлината
в отдавна позабравения Рай.

07.03.2022г.
Елица

Беше за 8 март... :)
Благодаря ти сърдечно за милия коментар.
И пак ела! ;)

Хубави поетични образи влагаш и поезията ти е ала "добър поетяга". Да! Даже повече от Да! /но да не прекалявам/ Радвам се за присъствието ти в Сайта...

Раят трябва да се припомня точно така - нежносиньо, безгранично и мистично, за да се засели трайно в душите ни и да не даваме на някакви си хищници да го плячкосват.

По-добре усмивка, Ели, отколкото политически новини за война. Стихотворенията ти ги харесвам, но за съжаление не мога да ги пиша и измислям.
Поздрави!

Благодаря ти сърдечно!
Обичам това си блогче!
Тук намерих доста приятели назад в годините.
Жалко, че доста от тях си отидоха от сайта.
Радвам се, че атмосферата понастоящем в сайта
е добронамерена и позитивна! Крайно време беше
да се премахне отрицанието (гласуването с пръст надолу)!
Имаме нужда от топлинка и нежност в дните,
от блага дума и съпричастност!
Винаги си добре дошъл в моята къщичка!
Прекрасна седмица ти желая!:)

Ели

Привет!:)
Аз вярвам, че Раят е постижим, Ели!
Моите стихчета много разказват за Рая от старо време...
Настоящата действителност се променя ежедневно.
Ставаме емоционално устойчиви, но и развиваме онази нежност,
която отваря дверите към забравените светове, за които носим спомен
вътре в нас. Времето се изгубва като понятие и заживяваме в жадуваното
безвремие, в което пътен знак е само Любовта! Има увереност вътре в мен,
че крилата ни ще се върнат и безкрайното синьо ще бъде достижимо не само с душа... Просто може би най-важният урок е да бъдем търпеливи, да се стремим да бъдем добри и всеки следващ ден по-добра версия на самите себе си, да ни е истински грижа за душата на ближния и да обичаме безусловно - да тие важно какво ти даваш на света, а какво трябва да получиш - Вселената (Бог) има грижа за това. Това, което получаваш винаги е най-доброто за духовния ти растеж, макар и понякога да ти изглежда като тежко изпитание, висша несправедливост, ситуация изискваща удвояване на силите и комулиране на силна вяра въпреки обстоятелствата. Просто си поразсъждавах на глас!
Добре дошла си в моето блогче! Ще те очаквам пак!
Прекрасна първа седмица на април ти пожелавам и много светлина в дните!:)

Ели

Иване,
Make Love Not War! Тоя девиз важи с пълна сила в момента!
Не е необходимо да измисляш стихове. То и аз не измислям.
Отгоре тече, аз го изписвам... А целта е написаното да стигне до повече хора със сходни вибрации. Радвам се, че си в моята вибрация!
Прекрасни пролетни дни ти пожелавам и пак ела!
Радвам се да си споделяме мисли!*

Ели