. . . . ей там от ляво до десния завой. . . . . :: "Спенсървил" на Нелсън Демил ~

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.01.2009 16:59 - "Спенсървил" на Нелсън Демил ~

Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници

Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове:

В тишината на нощните часове успях да събера сили и да стигна до развръзката на книгата. Отново си дадох сметка защо толкова много харесвам начина, по който пише Демил. Героите му са тъй реални, но същевременно остават у теб впечатлението, че играта им в книгата успешно би се вписала в някоя поредна холувудска продукция в жанр на пръв поглед шпионски трилър, но ако успееш да вникнеш зад фасадата - да откриеш абсолютна житейска драма. Това преплитане на ракурсите много ми допада, някак си е лесно смилаемо за читателя. Диалозите често ме карат да се усмихвам. Думите са казани винаги по най-подходящия начин в точния момент. Описателно-повествователните пасажи са дълги точно колкото трябва - нито повече, нито по-малко. Главните герои - средностатистически американци. Леко е дразнещо, че са представени в двете крайности - той - Кийт Ландри типичното провинциално обикновенно "златно" момче - активиста в училище, един от най-добрите спортисти, съвсем в реда на нещата завършил колеж, хвърлил се самоотвержено да защитава честта на родината във Виетнам, направил стремглава военна кариера благодарение на ума, прфесионалните си умения и способността да се приспособява, докоснал в сянка върховете на държавната власт, но накрая изпил до дъно горчивата чаша на грубата реалност се завръща към корените си - Спенсървил - градче в Охайо, където го чака от 25 години - Тя - Ани Бакстър по баща Прентис - единствената истинска любов в живота на Кийт. Ани е съпруга на местния полицейски шеф-грубиян Клиф Бакстър, с когото имат две деца вече колежани - деца плод не на голяма любов, както става ясно, а на съвестно и морално изпълнение на семейни задължения от страна на Ани в брак, който и носи всичко друго, но не и щастие и житейска удовлетвореност. Ани и Кийт имат шест годишна обща история - съученици и приятели в гимназията, любовници и сродни души в колежа, а после 25 годишна кореспонденция, в която зад кратките фрази изпращани от Кийт от различни точки на земното кълбо и отговорите на Ани от родното градче, прозира нескончаемото : "You are always on my mind". Принудителното преждевременно пенсиониране на Кийт Ландри и завръщането му в семейната ферма разположена в близост до Спенсървил слагат началото на историята. Последващите случки и събития, подредени от Демил в невероятна гъвкава хронология, накрая логично довеждат читателя до старите известни максими, че миналото рано или късно ни настига, всяко нещо в живота има начало и край - само хората решавата по кой от възможните свързващи двете точки пътища искат да преминат, злобата и яростта не са добри съветници, трудно е да простиш, но не и невъзможно, дори когато всичко изглежда изгубено човек трябва да се осланя на вярата в себе си, в Бог и в доброто.
Краят на книгата е изключително динамичен, напрегнат и изпълнен с неочаквани обрати. Прочетох последните 150 страници на един дъх. След тежка борба между грубата реалност, представена от Демил като една напълно адекватна и възможна житейска ситуация - съпруга-грубиян превърта тотално, отключва всичко садистично и първично у себе си и подлага съпругата си на нечовешки мъчения и унижения - признак единствено на неговата отколешна човешка уязвимост и слабост, от една страна и от друга страна - литературните търсения за вечната крайна победа на доброто над злото, търсещи да докоснат онези струни в душата ни, които са адекватни да установят баланс в крайното ни виждане за произведението, до което сме се докоснали, накрая у мен остана усещането за надмощие на справедливата развръзка, но мисъл че в реалността такива събития могат да приключат и трагично, като това би могло да бъде напълно нормално. Нелсън Демил отново е намерил "златната среда" на разказаната история и поставя края точно там, където се изчерпва литературната сила на героите и това, което ги чака занапред е единствено живота от реалността, в който се борим ежедневно всички ние - читателите.
~~

"Усети дъжда още преди да го чуе и го чу преди да го види. Куп спомени - гледки, звуци, аромати - се врязват дълбоко в паметта на човек, преди да навърши осемнадесет години, помосли си Кийт. Голяма част от онова, което представлява човек на средна възраст, бива предопределено преди той да има възможност да манипулира, контролира или дори разбира нещата около себе си. Не е тайна защо разумът на някои възрастни се връща в младостта им; чудото на онези

години, откритията, първите трепети на чувственост и любов, които са неделими, изписани с кипящи цветове върху чистото платно. И разбира се, първия полов акт, който е толкова завладяващ, че повечето хора ясно си го спомнят и след двадесет, тридесет, шестдесет години.
Ани.
И така, пътят му го бе довел у дома. Беше видял замъци и крале, златни градове и сияйни катедрали, войни и смърт, глад и мизерия. Зачуди се дали стария пастор Уилкс е още жив : искаше му се да му разкаже, че наистина е срещнал четиримата конници на Апокалипсиса и знае за тях повече, а не само имената им; че знае кои са те - очевидно ние.
Той обаче бе видял също така и любов и състрадание, порядъчност и смелост. И сега, останал сам със себе си, седнал на мястото си край масата, той усети, че пътешествието не е приключило и че едва сега започва да става интересно.
И ето го тук, двадесет и пет години след като бе прекрачил прага на предната веранда и бе изминал милиони мили, и бе имал толкова много жени, че не можеше да си спомни имената и на половината от тях, дори и животът му да зависеше от това. И въпреки това и в най-мрачните моменти, в утрините и вечерите на дългите пътувания със самолет до най-страховити места, в джунглите на Азия, в тъмните улици на Източна Европа и в онези моменти, когато си мислеше, че краят му вече е дошъл, той си спомняше за Ани."

Нагоре

Тагове: Нелсън,

Гласувай:

Подобни постинги

Нелсън Ролихлахла Мандела (на английски:...
В Южна Африка празнуваха рождения ден на...

Следващ постинг

Предишен постинг

~ Бебетата, Наказателното право и Американския футбол....~

~ La Femme Nikita ~

Коментари

Няма коментари

Търсене