Прочетен: 3547 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2012 18:44
....или за нещата от живота, които ни правят щастливи.......
Елизабет е най-милата жена, която срещнах през настоящата година. Сприятелихме се. Вярно е, че сродните души се намират винаги, както казва моята приятелка тук от блог-а Ива. Видях Елизабет за първи път през 2010 година, когато се записах на второто ниво в курса по английски. Виждах я всеки път когато ходех на занятията в училището, тя предаваше на т.нар. джейчета :-) и в почивките ми беше много забавно да я наблюдавам как стои с тях пред училището, успява да обърне внимание на всяко от децата, организираше им различни занимания, а те я гледаха с такава любов и благоговение, непрекъснато я прегръщаха и я държаха за ръка. Веднъж се заговорихме, спомена че дъщеричката и учи медицина. По необясним начин Елизабет остави някакво трайно и сериозно впечатление у мен. Почувствах я с душата си, а бяхме разменили само няколко думи. В началото на новата учебна година в езиковото училище, реших да запиша големия ми син на английски. Оказа се, че именно Елизабет ще бъде негов учител. Така покрай Дани имах повод да се срещам и говоря по-често с нея. Лека-полека установихме взаимните си симпатии. В края на 2010 година тя ми предложи да се включа в следващо ниво на курс по английски, който тя водеше със служители на царевичния завод. Стана ми любопитно. Тръгнах малко на шега и за да се разтоваря с нещо приятно от забързаното и натоварено ежедневие на работа. Срещнах нови и интересни хора, благодарение на Елизабет. Времето на обучението мина някак неусетно. Учихме сериозно, но и много се забавлявахме. Признавам, че с Варбан се надпреварвахме да бърборим – останах приятно изненадана колко го поназнайвам този език и какъв чуждоезичен рефрен връзваме двамата.....Разчепкахме на съставни части мадмоазел Ла Жули и мистър Тротър, пътувахме из Лондон, Сидни и Ню Йорк, учихме сложните изречения, перфектните времена, писахме есета, създадохме най-вече приятелства. Беше невероятно изживяване. Научих интересни неща за царевицата от колегите си, а също и че в училищата от автоматите се продава безкофеиново кафе.:-) Бях вечно закъсняла, доста се запъхтявах докато изкача стръмната улица покрай училище „Ботев”, Елизабет все надничаше през прозореца и ми махаше, като се зададях, Дидо все се налагаше да ми отключва и като влезех - от вратата – Гут ивнинг, Василев веднага нещо прасваше за коментар относно поредното ми закъснение, успях да изгоря един ред крушки в кабинета точно пред дъската, като светвам със замах лампите, добре че дойде пролетта и започна да се стъмва по-късно, та се виждаше какво пише на дъската – часовете приключваха след 20 часа. Имах желание да се покатеря на стълба и да ги сменя крушките, но коллегите не ми дадоха..... При нас си беше купон, за разлика от ситуацията при колегите от съседната група......и все в очакване на кака Венче.... :-) и изпращане на поредните колеги на нощна смяна. Но да се върна пак на Елизабет. С нея имаме много общи неща, като започнеш от музиката, минеш през страстта към английския език, любовта към поезията, както стана ясно и към неподходящите мъже :-), да не забравя и Здрач с Робърт Патинсън. Обичам позитивно заредените хора. Елизабет е точно такава. На моменти сме способни да се смеем до скъсване, разказвайки си всевъзможни щуротии, после да започнем да се обясняваме за правоговор в английския език, а накрая да си поклюкарим за това-онова. Тя знае, че съм решила да скоча – просто е въпрос на време да го направя. Филип /колегата ми/ предлага първо бънджи – Аспаруховия мост, а после може за празника ни през април да се метнем колективно в Пловдивските висини в тандеми. Елизабет казва, че съм романтично луда. Аз пък мисля, че тая лудост е сладка и ще ми помогне да преборя страховете си. Щяла да гледа филмчетата и да ръкопляска, ако остане на какво да се ръкопляска. :-) За всяко нещо си има време и място. Тази вечер излязохме малко. Бях забравила колко е хубаво да излезеш с приятелка, да пиеш бира, да си хапваш картофки и рибка в градския парк, да слушаш огнените летни хитове от приглушените ътонколони, да не обръщаш внимание на заобикалящата те обстановка и да се разтоварваш с женски разговори под зоркото око на Павчо - сервитьора, който беше изключително мил цяла вечер. За пореден път се убедих, че с Елето имаме сходно светоусещане и тя като мен намира връзката между нещата, които ти се случват в живота и смята че няма случайни неща, по-голяма е от мен и ме съветва много мъдро. Освен това живее срещу блока, в който живее баща ми, та имам повод да мина покрай тоя блок и да си спомня разни неща свързани с мама.....Говорихме си доста тази вечер и за любов. Естествено жените си говорят за любов, когато се съберат. Тая любов дето всички ни обърква и побърква....Например установихме разлика във възприятията по този въпрос – Елизабет залага на реалните неща, око да види – ръка да пипне, докато при мен винаги така се случва – първо докосвам душата, а физическото – то е следствие. Хубаво следствие, поне в досегашния ми опит. :-) Замислих се тази вечер, като слушах Елизабет – а дали не трябва да си променя нагласите, за да се съхраня и да запазя другия......Разсъждавам си над тези въпроси от известно време. Вярвам, че всичко в живота се случва за добро. Тогава защо ми се доплака и една буца заседна в гърлото ми, докато вървях тази вечер към вкъщи и гледах залязващото небе, след като се разделихме с Елизабет.......Оценявам Елизабет като едно от най-хубавите неща в живота ми през настоящата година, кара ме да се чувствам ценна, разбрана, такава каквато съм, истинска и с вяра в себе си, щастлива и усмихната.
И стигнах и до пианото на Елизабет. Докато бяхме на курса по английски Ели сподели, че винаги е искала да има пиано и да се учи да свири на него. Един от колегите и каза, че ще и купи пиано, обеща роял и ние всички колективно хихикахме, когато беше проведен този разговор. Впоследствие се оказа, че Василев е поръчал макет на пиано - роял, което един дъръводелец изработи специално и колективно и го подарихме, заедно с цялата ни благодарност и обич, че бе така търпелива с нас по време на курса. Направила съм и една много сладка снимка как Елизабет гледа пианцето замечтано. :-) Ще опитам да я кача, защото тя трябва да се види, не да се описва.
Та така с моята Елизабет. Хубаво е човек да има приятел като нея. И защото знам, че ще го прочетеш, Еле, искам да ти кажа че безкрайно се радвам че се появи в живота ми и се сближихме. Бъди все такава, каквато си – чаровна, сладкодумна, емоционална, горяща в професията и искрен и добър приятел. И само да напомня – аз все още не съм загубила надежда за провеждане на осиновителна процедура, знае ли човек - с тия промени в законите ден през ден, може ограничението за възрастова разлика да отпадне.....:-) Много те прегръщам и ти благодаря за всичко!!!
Ели
И накрая - естествено не може след като е сложено пианото на Елизабет, да не засвири пианото на Робърт Патинсън :-)
Всички, които имат приятели като Елизабет да се чувстват поздравени с този постинг и да не забравят да се чувстват късметлии и щастливци в дните!:-)
Хубав ден !
Направо си е щастие да срещнеш такъв човек!
Нека приятелството ви е вечно!
Хубав ден !
Любовта затова е така вълнуващо прекрасна, именно защото ни е трудно в нея и все трябва да се борим!:-)
На теб усмивки от мен!:-)
Ей, Нико, тия шифрограми ще ми трябва време да ги разгадая, ама благодаря.....:-)))))
Шпионажа и световната конспирация ще спасят света от духовна дегенерация, I hope so...:-))))
p.s. Има и ново стихо, ама ще го пусна тия дни.....
Елизабет обича и това : http://www.youtube.com/watch?v=Kg3fACgr3Wk&list=PL899801FB561EC7C8&index=1&feature=plpp
Направо си е щастие да срещнеш такъв човек!
Нека приятелството ви е вечно!
Има ли вечни неща в живота?
Аз се надявам да живея вечно във вятъра, или във водата или в нечия душа.....
Благодаря ти, Скарлет и те прегръщам!:-)
На времето споделих моето желание с учителката по музика Бодурова и тя ми препоръча човек , който акордира пиана и знае кой продава. Така си купих пиано , а учителката преподаваше на големия син . Никога не е късно .
Поздрави на теб и твоята превъзходна приятелка . Прегръщам ви. Вярвайте в своите мечти ! Те ще се сбъднат !
Извинявай, ама нищо не разбрах???:-))))
Кой адрес и какви ги дири Джъстин Бийбър в цялата работа?:-))))
Я дай малко по-конкретна агентурна информация, плийз....
Аааааа - за линка - ето това е : http://www.youtube.com/watch?v=zsGZR7HXj5U&feature=related - парчето се казва River Flows in You на Yiruma
Ох, български агентурен реотан....:-))) Ще ме пратят на препрограмиране от Първи Отдел....:-)))
Приятно слушане!:-)
На времето споделих моето желание с учителката по музика Бодурова и тя ми препоръча човек , който акордира пиана и знае кой продава. Така си купих пиано , а учителката преподаваше на големия син . Никога не е късно .
Поздрави на теб и твоята превъзходна приятелка . Прегръщам ви. Вярвайте в своите мечти ! Те ще се сбъднат !
Благодаря ти, virtu! Вярваме си ние и дано само да сме здрави, всичко друго е постижимо като има здраве! Поздрави на тебе и весели празнични дни!:-)
09.01.2012 05:08
09.01.2012 05:26
Здравейте, Силвия,
ето това е Ива - http://priqtel12.blog.bg/ :-)
Тя е един от хората, заради които винаги се връщам в блог.бг, защото тя се интересува от мен дори когато дълго не пиша...
Радвам се, че споделените от мен мисли и чувства Ви докосват!
Винаги сте добре дошла!
Приятно ми е - аз съм Ели и можете да ми пишете на "ти"!:-)
Успешна седмица от мен!:-)
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls