Снощи четох. Четох до ранните часове тази сутрин. Как е програмиран човешкия мозък да забравя. Не се бях връщала към това, което съм писала през изминалите повече от две години тук на блога. Нямала съм потребност явно. Но скоро един разговор ме провокира да го направя. Върнах се назад и установих, че типично по водолейски съм видяла много неща от бъдещето, но го осъзнавам едва сега.....:-) Толкова вода изтече, толкова ветрове минаха и се отвяха през тази равнина, толкова снегове се стопиха, толкова приоритети се смениха, толкова километри пропътувах през тези почти три години - в реалността, в мечтите. Виждам колко съм се променила, но едно нещо остава непроменено у мен - да изпитвам всепоглъщаща страст към всяко истински ценно нещо което се случи в живота ми. Отново си припомних колко много обичам истинските си приятели и колко много ме обичат те. Спомних си за едни адски болки и тежки периоди, които преодоляхме заедно през 2009-та година. Човек не е застрахован от нищо в този живот. Затова се стремя да изживявам всяка минута пълноценно. Вече не ме е страх от нищо. Не ме е страх да обичам, не ме е страх да се влюбя, не ме е страх да рискувам, не ме е страх да се препъна и да падна и да си ожуля колената като някога в детството, или пък да си разбия носа като през 2007-ма година, не ме е страх да загърбя неща и хора, от които нямам нужда в живота си. Вече ми е най-важно какво изпитвам и чувствам аз - а аз обичам Да Обичам! Влюбена съм в живота, който живея, влюбена съм в магичните неща, които ми се случват, влюбена съм в това съществуване между двата свята което ме кара да се усещам като в приказките. Най-накрая го усетих онова Голямото, Разтърсващото, Истинското, Сакралното, най-накрая го оцених. Явно просто не съм била узряла, явно е трябвало да минат 20 години от оня път, когато се сблъсках с Дидо в градския парк и съзнанието ми блокира, спря като счупен часовник, трак-трак и после се превърнах в "спящата красавица" за повече от шест години. Лошо, че като се събудих не си взех поука. Както и да е - това са били просто крачки в дъжд и под слънце, в дни и в нощи, в часове и години, във вятър и в мъгла, към сегашното Ми, към Моето. Що не ме разбра, бе Дидо? - много пъти съм го питала в дневниците. Днес вече отговора ми е ясен - просто не съм била Неговата или просто него го беше страх. Опита да го превъзмогне страха, спомням си едно телефонно обаждане, но просто мига беше отминал. Бях сложила катинара на неговата вратичка в онова чудо душата. И изхвърлих ключа в морето. Сега като се замисля - било е за добро. Днес пък един човек е решил да се омъжи. Мдааа, от време на време се случва хората да направят и такива неща и в днешно време. Нищо, че от друга страна, седмица през седмица все гледам дела за разводи и то преимуществено доброволни - тръгват си усмихнати, щастливо разведени. Странна работа. Хората  се променят, отношението им и нагласите им към тези неща се променя. Дали е за добро? Трудно ми е да преценя....Аз си оставам традиционалист и вярвам в брака, защото на сватбата си бях прекрасна, а после ми се случиха толкова неща, които ми помогнаха да порастна. Включително щеше да ми се случи и смърт, ама какво от това, като щях да оставя двама дето са излезли от мене и носят част от душата ми в дъха си и още един куп приятели, които ме обичат и щяха да ме помнят....:-) Чудих се аз много дали да отида на тая сватба, по ред причини. Пусти обществени правила - пак ще им се подчиня, а ще се бунтувам в душата. Що трябва да правим разни неща, за разни хора, които ни мислят лошото, дразним ги и им пречим, цял живот искат да приличат на нас, ама щото не могат и си го избиват в някакви ужаснически показности....Невър майнд, както и да е. Аз ще го направя заради някого, когото обичам, въпреки че много ме ядосва на моменти, ама аз въпреки всичко не мога да спра да го обичам.....Не мога.....колкото и да ме наранява, понякога и да се чувства сякаш забравя за мен..... 
Но, да се върна на темата за списъците - намерих постинга от 19.07.2009 година.
Време е за новите пет групи с по пет неща! А който от приятелите иска - да поства и той, чувствайте се поканени за обмен на информация с опознавателна цел! :-)

  5 неща от чантата ми:
/"нещата" ги държа вече в едно кенгуру, много лесно се вади и се слага в друга чанта при смени съобразно дрехите :-)/
*химикал
*два тефтера - единия е анти забравин, а другия е за .... списъци
* парфюм - през сезоните различен
* книга - щото като се наложи да "вися" някъде и си чета :-)
* трите мобилни и трите зарядни за мобилни - дежурния от време на време не е у мен, така че тука бройката е променлива в режим 3:2 :-)

5 любими неща в къщата:
* книгите /тука се включват много учебниците и речниците по английски/
* фотоапарата
* лаптопчето
* капана за сънища
* огромния куфар

5 неща, по които си падам в момента:
* писане на поезия
* филмите с Матю Гуди и Манди Мур
* четенееееее /първо на зелени и червени папки и после на камарките с новите книжки вкъщи/
* летните денс хитове и конкретно - I"m In To You и тая огнената Danza Kuduro, дето ще отида да си я потанцувам с някой огнен чужд мъж в любимата Варна, само шът да не чуе любимия, че само с плановете ще си остана и ще се наложи да си танцувам само в сънищата, като в момента с едиииин.....еееееееееххххх:-))) Ой, ой, ой, йой, йой, йой....:-)))
* сърфиране в интернет

5 неща, които винаги съм искала да направя:
* да опозная колкото се може повече държави и култури /тук ума ми е концентриран над Индия и Англия...., така казва вътрешното и случващото се във вятърното безвремие..../
* да участвам в хуманитарна мисия на ООН / абе много ме влекат тия бойните работи, ама май скоро ще трябва да пратя Никита на обстойни прегледи, че пистолета не е чистен от доста време, да не засече, ако се наложи да се ползва..../:-)
* да летя усещайки свободното падане по различни начини – скок с бънджи, с парашут, полет с делтаплан, с балон
* да напиша книга/и/ - зависи как ще потръгне
* да отгледам поне 3 деца /реалните шансове откровенно споделено са нулеви, щото иначе доктор Танев ще ми издърпа ушите колективно и ритуално с Иванова, но знае ли човек.....в човешкия живот стават и на пръв поглед невъзможни неща, щото всичко се движи само и единствено от Любовта....:-)/
Тука нещата си остават непроменени от 2009-та за добро или зло....

5 неща, без които не мога в ежедневието
*мобилните телефони
*двата чифта очила – диоптрични и слънцезащитни
*компютъра
*дневниците си
*шапка /когато не ми е на главата си я нося в чантата за всеки случай..../
Мдааа и тука си остава като през 2009-та.....

Ето го поста от 2009-та

Усмихнат ден, хора! Аз смятам да се усмихвам, щото вътре в душата ми е усмихнато и само това е важно, въпреки че на яве много, ама много искам да се зъбя, ама нали съм си едно добричко няма да го направя!!!:-)))
А ти, който ще четеш - Те Обичам, нали знаеш!:-)))

сигурно няма една свободна секунда.

Поздрави от Варна! Усмихнат ден ти желая и много целувки!

Пожелавам ти да запазиш завинаги тази всепоглъщаща страст към всяко истински ценно нещо!
Удиви ме откровенността ти. Надявам и занапред да си така позитивно настроена и да се зареждаш от истинските красиви неща, ..а те се усещат със сърцето.
Прекрасна вечер, cinderellathespy!

че трябва да живееш с истината и смело...:) Уви, за мен- малко късно.
Поздравления за прозренията.
Прегръщам те!

Има, защото ги вдигам когато си искам, освен служебния по време на дежурствата - там мърдане няма...:-)

Благодаря ти! Имам нужда да ме навестяват ангели от време на време и да ми пожелават разни хубави неща! Прегръдки и на тебе! А на Варна и на морето да кажеш, че скоро ще дойда....:-)

Нико, и на тебе - :-)))))))))))))

Светле, верно си беше прекрасна вечерта. Над шест часа играх хора, накрая не си чувствах ходилата, а като се прибрах в малките часове спах на палатка в двора!:-) Важното е, че един човек беше усмихнат и щастлив - какво по-хубаво от това! Поздрави на тебе и усмихнати почивни дни!:-)

Ани, никога за нищо не е късно. В живота нещата просто се случват, а ние май просто трябва да ги приемаме и винаги да вярваме, че е за добро, колкото и да ни боли понякога, колкото и да ни е страх да бъдем щастливи и да смятаме, че не заслужаваме....
И аз те прегръщам, мила и ти благодаря!:-)

"Аз ще го направя заради някого, когото обичам, въпреки че много ме ядосва на моменти, ама аз въпреки всичко не мога да спра да го обичам.....Не мога.....колкото и да ме наранява, понякога и да се чувства сякаш забравя за мен..... "

Силно! С тези думи спечели завинаги уважението ми. Успех във ВСЯКО НАЧИНАНИЕ!
Поздрави!:)

Ани, благодаря ти! Трогната съм от признанието! :-)

разбор на нещата от живота си си направила тук.....Радвам се, че си осъзнала нещата и си достигнала до момента, който е важен.......това е нещо закономерно, но този, който не е готов, няма как да разбере, че е излязъл на пътя, преминал е предвидените препятствия до тук.....
Радвам се за теб, така хубаво звучи това, което си написала, виждам че важните неща са до теб и това те прави силна.
Прегръдки, мила!

... уж по цял ден разводи гледаш пък за танци с чужди мъже мечтаеш, че и огнени да са...

Ееех...мечти...Мечтите са за виртуала, Истинското Ми е в Реала.....И винаги тъй ще е....

ПП : Анонимен, ти май искаш да танцуваш огнени танци с мен, а?
....и май не си Чужд, май-май, хах....:-)
http://www.youtube.com/watch?v=kFhE60sfvn8
Amor-Amor, време беше....:-)