....или за нещата от живота, които ни правят щастливи.......

Елизабет е най-милата жена, която срещнах през настоящата година. Сприятелихме се.  Вярно е, че сродните души се намират винаги, както казва моята приятелка тук от блог-а  Ива. Видях Елизабет за първи път през 2010 година, когато се записах на второто ниво в курса по английски. Виждах я всеки път когато ходех на занятията в училището, тя предаваше на т.нар. джейчета :-) и в почивките ми беше много забавно да я наблюдавам как стои с тях пред училището, успява да обърне внимание на всяко от децата, организираше им различни занимания, а те я гледаха с такава любов и благоговение, непрекъснато я прегръщаха и я държаха за ръка. Веднъж се заговорихме, спомена че дъщеричката и учи медицина. По необясним начин Елизабет остави някакво трайно и сериозно впечатление у мен. Почувствах я с душата си, а бяхме разменили само няколко думи.  В началото на новата учебна година в езиковото училище, реших да запиша големия ми син на английски. Оказа се, че именно Елизабет ще бъде негов учител. Така покрай Дани имах повод  да се срещам и говоря по-често с нея.  Лека-полека установихме взаимните си симпатии. В края на 2010 година тя ми предложи да се включа в следващо ниво на курс по английски, който тя водеше със служители на царевичния завод.  Стана ми любопитно. Тръгнах малко на шега и за да се разтоваря с нещо приятно от забързаното и натоварено ежедневие на работа. Срещнах нови и интересни хора, благодарение на Елизабет.  Времето на обучението мина някак неусетно.  Учихме сериозно, но и много се забавлявахме. Признавам, че с Варбан се надпреварвахме да бърборим – останах приятно изненадана колко го поназнайвам този език и какъв чуждоезичен рефрен връзваме двамата.....Разчепкахме на съставни части  мадмоазел Ла Жули и мистър Тротър, пътувахме из Лондон, Сидни и Ню Йорк, учихме сложните изречения, перфектните времена, писахме есета, създадохме най-вече приятелства.  Беше невероятно изживяване. Научих интересни неща за царевицата от колегите си, а също и че в училищата от автоматите се продава безкофеиново кафе.:-)  Бях вечно закъсняла, доста се запъхтявах докато изкача стръмната улица покрай училище „Ботев”, Елизабет все надничаше през прозореца и ми махаше, като се зададях,  Дидо все се налагаше да ми отключва  и като влезех - от вратата – Гут ивнинг, Василев веднага нещо прасваше за коментар относно поредното ми закъснение, успях да изгоря един ред крушки в кабинета точно пред дъската, като светвам със замах лампите, добре че дойде пролетта и започна да се стъмва по-късно, та се виждаше какво пише на дъската – часовете приключваха след 20 часа. Имах желание да се покатеря на стълба и да ги сменя крушките, но коллегите не ми дадоха..... При нас си беше купон, за разлика от ситуацията при колегите от съседната група......и все в очакване на кака Венче.... :-) и изпращане на поредните колеги на нощна смяна. Но да се върна пак на Елизабет. С нея имаме много общи неща, като започнеш от музиката, минеш през страстта към английския език, любовта към поезията, както стана ясно и към неподходящите мъже :-), да не забравя и Здрач с Робърт Патинсън.  Обичам позитивно заредените хора. Елизабет е точно такава. На моменти сме способни да се смеем до скъсване, разказвайки си всевъзможни щуротии, после да започнем да се обясняваме за правоговор в английския език, а накрая да си поклюкарим за това-онова. Тя знае, че съм решила да скоча – просто е въпрос на време да го направя. Филип /колегата ми/ предлага първо бънджи – Аспаруховия мост, а после може за празника ни през април да се метнем  колективно в Пловдивските висини в тандеми.  Елизабет казва, че съм романтично луда.  Аз пък мисля, че тая лудост е сладка и ще ми помогне да преборя страховете си. Щяла да гледа филмчетата и да ръкопляска, ако остане на какво да се ръкопляска. :-) За всяко нещо си има време и място.  Тази вечер излязохме малко. Бях забравила колко е хубаво да излезеш с приятелка, да пиеш бира, да си хапваш картофки и рибка в градския парк, да слушаш огнените летни хитове от приглушените ътонколони,  да не обръщаш внимание на заобикалящата те обстановка и да се разтоварваш с женски разговори под зоркото око на Павчо - сервитьора, който беше изключително мил цяла вечер.  За пореден път се убедих, че с Елето имаме сходно светоусещане и тя като мен намира връзката между нещата, които ти се случват в живота и смята че няма случайни неща, по-голяма е от мен и ме съветва много мъдро.  Освен това живее срещу блока, в който живее баща ми, та имам повод да мина покрай тоя блок и да си спомня разни неща свързани с мама.....Говорихме си доста тази вечер и за любов.  Естествено жените си говорят за любов, когато се съберат.  Тая любов дето всички ни обърква и побърква....Например установихме разлика във възприятията по този въпрос – Елизабет залага на реалните неща, око да види – ръка да пипне, докато при мен винаги така се случва – първо докосвам душата, а физическото – то е следствие. Хубаво следствие, поне в досегашния ми опит. :-) Замислих се тази вечер, като слушах Елизабет – а дали не трябва да си променя нагласите, за да се съхраня и да запазя другия......Разсъждавам си над тези въпроси от известно време. Вярвам, че всичко в живота се случва за добро. Тогава защо ми се доплака и една буца заседна в гърлото ми, докато вървях тази вечер към вкъщи и гледах залязващото небе, след като се разделихме с Елизабет.......Оценявам Елизабет като едно от най-хубавите неща в живота ми през настоящата година, кара ме да се чувствам ценна, разбрана, такава каквато съм, истинска и с вяра в себе си, щастлива и усмихната.   

И стигнах и до пианото на Елизабет. Докато бяхме на курса по английски Ели сподели, че винаги е искала да има пиано и да се учи да свири на него. Един от колегите и каза, че ще и купи пиано, обеща роял и ние всички колективно хихикахме, когато беше проведен този разговор. Впоследствие се оказа, че Василев е поръчал макет на пиано - роял, което един дъръводелец изработи специално и колективно и го подарихме, заедно с цялата ни благодарност и обич, че бе така търпелива с нас по време на курса. Направила съм и една много сладка снимка как Елизабет гледа пианцето замечтано. :-) Ще опитам да я кача, защото тя трябва да се види, не да се описва.

Та така с моята Елизабет. Хубаво е човек да има приятел като нея.  И защото знам, че ще го прочетеш, Еле, искам да ти кажа че безкрайно се радвам че се появи в живота ми и се сближихме.  Бъди все такава, каквато си – чаровна, сладкодумна, емоционална, горяща в професията и искрен и добър приятел.  И само да напомня – аз все още не съм загубила надежда за провеждане на осиновителна процедура, знае ли човек - с тия промени в законите ден през ден, може ограничението за възрастова разлика да отпадне.....:-) Много те прегръщам и ти благодаря за всичко!!!

Ели