Пасиансът на съдбата... 

Потъвам в теб. Небето пак е синьо.
Със тебешир рисувам тишина.
А ти преглъщаш някак си горчиво
прегърнал свойта тиха самота. 

Редя пак пасиансът на съдбата,
докато спя препускам на Пегас,
запалила за всички светлината,
над облаци пулсира моя глас. 

Присядам на леглото ти и слушам
сърцето ти отмерващо в захлас,
до рамото ти тихичко се сгушвам,
безмълвна ти разказвам все за нас. 

За минали пътеки извървени,
за битките във Райския безкрай,
за твоята душа прибрана в мене,
за някакво пресрещане през май. 

И зная, че ме чуваш и разбираш,
че с костите си чувстваш любовта
и пак и пак докрайно ме намираш
сред сенките от другата страна. 

А щом Зората бавничко почука
по твоето замръзнало стъкло,
невидима отлитам от капчука
на твоя дом. За общото добро. 

И се събуждам малка и далечна,
на вкус съм пак космична равнина,
оставам в твойте мисли някак вечна,
загадъчна магическа жена. 

01.02.2022г.
Елица