„В стихията бушуваща стоя
и смело изучавам нестинарство.“ 

                                  Zemela

Два огъня…

Два огъня сме – аз и ти,
небето и земята все събрали,
а общата душа лети,
по вихрените звездни магистрали.  

Притискат неизречени слова,
те винаги от ляво ни прогарят,
а пък от дясно свети обичта -
съдбите ни във нея се стопяват. 

На изток аз раста сред равнина,
а ти на запад крачиш устремено,
два пламъка творящи мъдростта,
едно сърце сред бурите спасено. 

Разтрелват ни все тайни за преди,
за стари времена, и злоба, ревност,
тъй всичко е във моите очи –
една забравена отдавна вечност. 

Обелих аз докрайно колене
докато скитах тиха сред полята,
сподвижници ми бяха ветрове
и златни класове сред необята. 

А отговори времето тъче
на своя стан от мъка и копнежи,
към теб протягам своите ръце
във някакви отколешни стремежи. 

Чуй, слънцето във мен се извиси,
отново ме беляза като птица
прошепна ми : „Със него полети -
Единствена звезда – Зорница". 

Тъй моя огън в теб се приюти,
а твоя в светлината ми възкръсна,
досбъднаха се купища мечти,
а любовта над всички се разпръсна.

15.09.2021г.
Елица  

На пламъка близнак