Незнам какво ми става вчера и днес....Писателско ми е!-:) Явно през юни ме погълна някаква емоционална дупка и лека полека започвам да излизам от нея и пак кой ми помогна - любовта и подкрепата на най-близките ми хора!....

на Г.

 

Качих се на кораб 

той вдигна платна 

и сля се със вятър вълшебен,

към изгрева тръгна

понесъл мечта

стопи се в света многоцветен.

 

Пътувах безкрайно 

по водната шир

приятели бяха ми чайки,

постигнах в душата

спокойствие, мир,

оставих се в плен на Земята.

 

Докоснах с ръка 

хоризонта-мираж

и сила магична получих,

по-истинска бях,

по-добра от преди

и тайни вселенски научих.

 

Завръщах се дълго 

към нашия бряг,

където ме чакаш с надежда

в морето отново

реално прозрях,

че само във теб се оглеждам.

~ ~

Какво ни трябва в този свят- мечти, спокойствие в душите, надежда и една любов???? Толкова малко и толкова много.....Щастлив е, който го има!

Благодаря ти, Ива! Радвам се, че са ти харесали!-:)
Наистина щастливка съм аз и всеки ден малко мe e страх, защото щастието е толкова крехко и толкова много трябва да се пази, а зад ъгъла винаги дебнат трудности и препятствия....Домът ни е нашата крепост, само тук се чувстваме сигурни и защитени, само тук успяваме да се отдадем пълноценно на мечтите, спокойствието в душите, надеждата и любовта!
Поздрави!-:)

Но смятам, че не трябва да се страхуваш. То винаги идва при хората с чисти сърца и отворени съм светлината души, а смятам че ти си такъв човек. Затова се приготви щастието да е чест гост в дома ти и живота ти!Пожелавам ти го от сърце! Хубава вечер ти желая!