Прошка…
Посветено
Прощавам ти. У мене се събират
небето и земята. Вечността.
Те пътя си в безкрайното намират.
Вълшебен път към мен в реалността.
Дълбоко в себе си те оцветявам,
превръщам те във песен и дъга
и стари чувства с плам изпепелявам,
възраждам се аз нова за света.
Добра да бъдеш тихо те заклевам.
Заравям миналото във пръстта.
От силата на вятъра си вземам
и с нея ти дарявам свобода.
В дълбокото ми блесват пак кристали –
сълзите ми това са. Те шептят.
Превръщат се във атомни скрижали
и в мене като лава се топят.
Спокойствие усещам във кръвта си,
отново съм аз силна светлина,
до дъното простила на врага си,
разпервам пак вълшебните крила.
И те ме водят горе. На високо.
Далеч от бури. Гнет. И от смъртта.
Пречистено е моето дълбоко.
И в мене грее само любовта.
Сътворила си чудесно, дълбоко и мъдро творение, пълно с истина и светлина...
Бате, Оги,
имам нужда от светлината си! Всичко що ме дърпа надолу и назад
го хвърлям вече през рамо и се отдалечавам, отдалечавам,
докато златна стана аз и засветя ослепително, както се казваше
в едно любимо мое стихотворение "Отдалечаване" на Андрей Германов.
Усмихнат следобед и пак заповядай насам!:))
Ели
Силно те прегръщам!
Роси,
благодаря ти сърдечно!
Накарахте ме да се изчервя.
:)
Ели
Силно те прегръщам!
Привет, Ерато:)
Радвам се на това, че ме усещаш
като ангелска. Само душата си имам.
Тялото съм го взела под наем за това
въплащение. Иначе съм по-висока и с крила... :))
Надявам се, като си изпълня задачите в този живот,
да си възвърна първоначалната форма и образ!
Топличко те прегръщам и аз.
С обич,
Ели
Благодаря ти, Веси:)
Дълъг път трябваше да извървя и много мъка
да изтърпя докато стигна до това решение.
Сега се чувствам по-спокойна и свободна...
Вярвам, че прошката отключва врати!
Ще ти споделя в крачка, какво е донесла
в живота ми точно тази прошка.
Усмихнат петъчен ден,
Ели
Но аз пък ще се размисля за друго…че и прошката трябва да е споделена. А и често подменяме истинските си чувства с фиктивни, колкото да угодим на фиктивно наложения ни морал, и ловко подменен.
Виж традициите ни доколкото са още живи повеляват поне един път в годината на Сирни заговезни да се обидим един друг за Прошка.
Аз написах:
Прощавам ти сега !
Прости ми !
Лъжа !
Ще си простим
на зазоряване,
когато слънцето изгрее,
за двама ни!
Та повода е, че трябва да чакам одобрението на моята корекция... Ам защо?
СТРАХА... Страха някой да не ни обругае, обиди или да сподели че е разбрал грешно...!!! Ами защо да се лишаваме от Душманите Ели? Те са си полезни, много неща могат да ни размислят, или ако се Страхуваме да ни налаят... Избор!
Тривиално е да кажа Елица че стиха ти е съкровено истински и ни дава спомен за чувства, които иначе трябва естествено да имаме.
Но аз пък ще се размисля за друго…че и прошката трябва да е споделена. А и често подменяме истинските си чувства с фиктивни, колкото да угодим на фиктивно наложения ни морал, и ловко подменен.
Виж традициите ни доколкото са още живи повеляват поне един път в годината на Сирни заговезни да се обидим един друг за Прошка.
Аз написах:
Прощавам ти сега !
Прости ми !
Лъжа !
Ще си простим
на зазоряване,
когато слънцето изгрее,
за двама ни!
Много хубаво стихче. Аз не смятам, че прошката трябва да е споделена.
Прощаваш най-вече, за да освободиш самия себе си от тежестта на негативното чувство, което те владее по отношение на обекта на прошката. Тази жена за мен ще остане враг, към който обаче изпитвам вече само безразличие. Хора, като нея ме отвращават. Не ме интересува тя дали ще ми прости, за нещо което преди известно време и причиних като ответен удар на нейното рязко вмешателство в личния ми живот и жалкия и опит да ме остави без семейство бременна в 7 месец. Всеки сам преценява каква тежест може да носи, до кога и колко. Аз повече не искам да я мъкна тая долна жена като воденичен камък на врата си. Хвърлих я през рамо и дишам спокойно в сегашно време. Написах ти стихче отговор. Ето го :
Едно безвремие…
В началото и в края е любов,
а по средата – вятър от безкрая,
копнеж е избора да се усетиш нов
обгърнат от магическа омая.
Очите търсят все небе,
в което мислите се разпиляват,
протягаш пламенно ръце,
мечтите тихо оцеляват.
И всяка пролет те зове,
едно забравено прозрение,
че само във едно сърце
е твойто огнено спасение.
Заставаш бял и много жив
на пътя водещ пак за някъде,
след теб остава светъл стих
в космично цветно съзаклятие.
Тъй кръговрата ти крещи,
но и калява твойта сила,
а в неговите две очи,
едно безвремие се скрива.
09.02.2018г.
Елица
Усмихната нова седмица, Алекс!
Ели
Прости за досадата, но бях допуснал грешка в ... ударено "ъ" не се исписва в коментарите :-) (как се прави, ще напиша в дълго в "Съвети за блог ограниченията в постингите"
Та повода е, че трябва да чакам одобрението на моята корекция... Ам защо?
СТРАХА... Страха някой да не ни обругае, обиди или да сподели че е разбрал грешно...!!! Ами защо да се лишаваме от Душманите Ели? Те са си полезни, много неща могат да ни размислят, или ако се Страхуваме да ни налаят... Избор!
Алекс,
аз не се страхувам от никой и нищо.
Блога ми е с модерация много отдавна и така ще си остане.
Много отдавна спрях да съм толерантна към разни потребители,
които нямат уважение към никой и нищо и цапат личните пространства
на другите по грозен и неприемлив (според мен) начин.
Нямам нужда да бъда ругана, хулена, да водя безсмислени спорове,
не желая да убеждавам никой в моите истини. Водя си виртуален дневник
най-вече за самата себе си. Ще се чета назад след време...
Модерацията е начин да елиминирам неприемливото поведение
под моите постове, в моята виртуална къщичка.
Така се чувствам спокойна и ведра в това блог пространство.
А ти си винаги добре дошъл насам.
Ще се старая да ти одобрявам коментарите бързичко!:))))
Усмивки,
Ели
Приятелят навярно си мечтае,
да го помислиш пак с добро желае!
Как иска той да ти прости,
но и да знае че ще споделиш и ти!
Това имах предвид под споделена прошка Ели...
Но на големите душмани в живота, често си мислим че сме простили, като сме забравили фиктивно от страх да ги срещнем в мислите си даже, а продължаваме тайно да страдаме...Чест ти прави че имаш смелош да споделиш! Но пак трябваше да напишеш стих... Сега прости ли?
А малките душмани, като блогърските :-) направо си ги забравяш... тя аборигенката сама ги оправя :-)))
Приятелят навярно си мечтае,
да го помислиш пак с добро желае!
Как иска той да ти прости,
но и да знае че ще споделиш и ти!
Това имах предвид под споделена прошка Ели...
Но на големите душмани в живота, често си мислим че сме простили, като сме забравили фиктивно от страх да ги срещнем в мислите си даже, а продължаваме тайно да страдаме...Чест ти прави че имаш смелош да споделиш! Но пак трябваше да напишеш стих... Сега прости ли?
А малките душмани, като блогърските :-) направо си ги забравяш... тя аборигенката сама ги оправя :-)))
Оооо, Алекс!
Това, че съм простила, не означава че съм забравила и че не съм огорчена.
Способността да помним ни предпазва вбъдеще пак да се озовем в нечистоплътни
капани и да обръщаме внимание на духовно нечистоплътни хора. Радвам се, че пътищата ми с жената, която ме нарани със себичността си скоро съвсем ще се разделят. Тогава ще се почувствам още по-свободна и пречистена. Нямам нужда от нейната прошка. Не съм и причинила нищо по-тежко от това, което първо тя ми причини! Моето си беше инстинктивен ответен удар. Приложих на практика максимата око за око, зъб за зъб. В настоящият живот кармичните процеси са забързани. Не се чака друг живот, за да се плаща кармата създадена в настоящето, както и да се учат кармичните уроци. Плаща се тук и сега. На въпроса ти - Да простила съм, но няма да забравя и ще живея с вяра в справедливата развръзка, при която тази жена ще получи това което заслужава за всичко, което ми е причинила не само в този живот, ами и в много старо време, време което е съхранено в подсъзнанието ми. Е виж, тогава ще се почувствам истински освободена и пречистена! Аз имам други задачи в настоящето и вече съм концентрирана над тях. Тази жена-враг я хвърлих през рамо и вече няма да я мисля.
Усмихнат следобед, Алекс,
Ели
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls