18.02.2017г.
NOTE: Вчера за първи път решихме да приготвим самички жито за Задушница, да направим чинийки с храна и да раздадем днес за починалите ни близки. Тази дейност в предходните години се вършеше все от баба, но тя вече е много възрастна да се ангажира с това и днес мога да твърдя, че достойно я отмених в тази дейност, с вещата подкрепа на Жоро. Вчера си открихме „Грухана пшеница” и снощи я сложихме да я сварим. Поставихме една чаена чаша жито в четири чаени чаши вода на котлона. Първоначално го включихме на 9, но когато завря намалихме на 6. Сготви се за около час, час и нещо, като се наложи да долея малко водичка. Зрънцата набъбнаха и омекнаха. След това увих тенджерата стабилно в една голяма хавлиена кърпа и я оставих да пренощува на теракотните плочки в коридора. Тази сутрин като развих кърпата и отворих тенджерата вътре житото беше като желирано. Разбъркахме го с лъжица и му сложихме около 200-250 грама кристална захар. Отново разбъркахме. Получи се много приятна блестяща консистенция. След това настъргахме кората на един лимон. Натрошихме на дребно половин пакет обикновенни бисквити. През това време Дани счупи орехите. Счукахме ги и прибавихме тях и натрошените бисквитки към житото. Разбъркахме и опитахме на вкус. Беше чудесно – сладко колкото обичаме. Разсипахме го в пластмасови чашки и отгоре го посипахме с пудра захар, върхо която с канела очартахме кръстове. После разпределихме петте чашки в пет пластмасови чинийки. Към житото прибавихме по едно парченце кашкавал, едно парченце саламче, едно парченце халвичка, един портокал и една шоколадова вафличка. Сложихме и по една малка питчица със сиренце. Останахме много доволни от резултата. Три от чинийките раздадохме на съседите ни, а две – на баба и леля. Нещо интересно се случи докато бях да подавам първата чинийка. Бях при съседката, която живее през една къща и си говорехме на улицата. В един момент до мен се приближи непозната жена и попита дали аз съм Елица. Отвърнах утвърдително. Тя ми разказа, че е била близка с майка ми и тези дни като разглеждала стари снимки, попаднала на една, на която са майка ми и баща ми като млади, преди много години, на някакво новогодишно тържество. Мама е облечена като Снежанка. Непознатата за мен жена извади снимката и ми я подаде, каза че като я видяла решила да ми извади от негатива същата снимка и да мине да ми я подари, да я имам за спомен от мама. И го направила точно днес, на Задушница, на връщане от църквата. Стана ми много мило на душата. Дадох си сметка, че получих невидим знак от астралния невидим свят, може би като благодарност от душата на мама, че направихме определени нещица днес, на Задушница, които да накарат хората, които ги познаваха и обичаха да си спомнят за тях, да помислят за тях с добро. Знак, че въпреки, че не я виждам в реалността по някакъв вълшебен и невидим начин тя е винаги с мен и ме подкрепя по пътя. Бог да прости, всички любими хора, които са отвъд и нека им бъде светло в пътуването все по-нагоре и по-нагоре.
Ели
Послепис:
С Жоро прочетохме доста статии в интернет и рецепти как се приготвя житото и къде какво се оставя на Задушница. Навсякъде пише, че на гробовете не се носи храна, а само цветя, палят се свещи и се прелива малко вино. Храната се подава на хора – близки, приятели, съседи за да си хапнат и да си спомнят с добро за покойниците.
Припомних си и едно старо стихотворение по повод Задушница:
Няма друга Любов...
(размисли по Задушница)
Няма друга любов
По – силна и достатъчно щастлива
В която да зарея взор
И себе си внезапно да открия
Блести върбата в кротка тишина
А пламакът примигва без усмивка
Прошепнах ти се
Чу ли ме Тъга
По твоята наръбена извивка
Прегърнах спомена
За малко топлина
Прелях със вино буците забрава
Студен е мрамора тъй както в есента
А мойта сила бавно се стопява
Видях за кратко нежен силует
Почувствах думите
По кожата си мека
„Обичана си! Всичко е наред!
Върви напред по Своята пътека!”
Помахах леко с дясната ръка
Една сълза безмълвна се отрони
Готова съм аз пак да продължа
А вятъра хлапак ще ме догони
22.02.2014г.
Елица
*****
Страхотна си ти :)
Поздрави за постинга!
Ще ми разрешиш ли да се хваля, че се познаваме, макар и виртуално :)))
Страхотна си ти :)
Поздрави за постинга!
Много ме трогна с милите си думи!
Благодаря ти сърдечно!
Хвали се на воля! :))
И аз се радвам на нашето виртуално приятелство!
Вярвам, че ще споделим още интересни моменти!
Светли и усмихнати дни до края на февруари!
Вече чакаме с трепет пролетта...
Поздрави от мене!
Ели
Васи,
време беше "да взема нещата в ръце" и да се почувствам сериозно ангажирана
с връзката с отвъдния свят! Когато с някой те е свързвала Голяма любов, както е при мен и мама - това е вечно, физическата раздяла не прекратява пътищата за комуникация - остават сънищата, сензитивните усещания, пламъка на свещите, които паля на гроба или в църквата, ей такива знаци като снимката днес... Усещам, че по един невидим начин тя държи ръката ми и ме води уверено по пътя - онзи път, който ще ме отведе в безкРая - там, където е мястото на което принадлежа и на което е предопределено да се завърна някой ден...
Благодаря ти, че почувства с мен и се радвам, че стихото ти е харесало! Писала съм го преди 3 години, после ми се случиха куп неща, днес се върнах отново към него, има го във Вятърния ми блог и реших да го препрочета и споделя с вас!
Прегръщам те с обич, Васи!
Хубава съботна вечер,
Ели
явно даден ни да се направим достойни да ги последваме някога. Това житце наистина е прекрасно и разказчето ти за вашите светли усилия в името на скъпите ви покойници. Вечна памет отново!
Сестричка,
усетила си ме безпогрешно! Едно спокойствие и светлина ме обхванаха, когато свършихме работата с житцето тази сутрин, после и след посещението на гробището, запалването на кандилцата и преливането с вино, оставянето на цветенцата във вазите... Аз си говоря с майка ми на глас. И там - до гроба, и вкъщи. Вярвам, че ме чува и че винаги е с мен - и в светлите и в тежките моменти! Преди време за една нова година си купих два ангела, бяха заедно - в комплект. Имат стъклени прозрачни крила и рокли в зелено. Единия е голям, а другия - малък. Приличат ми на майка ангел и дъщеря ангел. Отъждествявам ги с мен и майка ми - ние и двете сме със зелени очи. Сложила съм ги на малката секцийка във всекидневната, да пазят къщата и душите ни ежедневно!:) Ей такива вълшебства и знаци виждам, Сестричка. Те успокояват душата ми и ми помагат да вървя целеустремена и спокойна в дните, и всеки ден да преодолявам с вяра, сила и финес изпитанията на които ме подлага съдбата!
Благодаря ти сърдечно за поредния хубав прочит на моята душевност!:)
Прегръщам те с обич,
Ели
обичта, спомените, почитта към близките - живи или напуснали земния живот!
Има я вярата и ти си потвърждение на това. Младите хора, съхраняващи традициите, са надеждата ни за бъдните дни! :)
Прегръдки!
Прекрасен ден и слънчице в душата, в очакване на пролетта!
Само човек с голяма и добра душа е в състояние да изживява по този затрогващ начин обичта, спомените, почитта към близките - живи или напуснали земния живот!
Има я вярата и ти си потвърждение на това. Младите хора, съхраняващи традициите, са надеждата ни за бъдните дни! :)
Прегръдки!
Прекрасен ден и слънчице в душата, в очакване на пролетта!
Здравей, Вили,
благодаря ти за милите пожелания в първия ден на новата седмица!
Да, хубаво е хората да знаят, че сме свързани с невидимия свят
и да правят неща, които да комулират позитивна и висока, както я наричам аз
енергия. Вярвам, че по този начин всички заедно сме способни да движим
света към по-добри времена и пълна тотална свобода, в която единствен
мерител ще бъде Любовта! И аз чакам вече с нетърпение пролетта.
Днес при нас слънцето го няма, но надеждата ми е до края на седмицата да има
чувствително затопляне. Прогнозата е до 20 градуса към петък!:)
А слънцето в душата - то е неразривна част от мен и осветява
ежедневно пътя ми, давайки ми сили, вяра, нежност, вдъхновение!
Благодаря ти още веднъж! <3
Прегръщам те с обич,
Ели
Дълбок поклон пред паметта на милата ти Майчица, Ели!
Благословени да са дните ти!
Всяка дума от разказа и стиха внушава искрени и дълбоки чувства; всичко е направено не само заради традицията, а с вяра в отвъдния свят и с много любов.
Дълбок поклон пред паметта на милата ти Майчица, Ели!
Благословени да са дните ти!
Ели, благодаря ти сърдечно за милите и съпричастни думи!
Усетила си чувството, което ме владееше през цялото време докато писах разказчето. Моята майка почина много отдавна, преди цели 26 години,
когато бях дете, 13 годишна, но и до сега усещането ми е сякаш този удар от съдбата ми се е случил във вчерашния ден. Липсата е огромна и нищо и никой не може да я запълни. Болката се попритъпи откакто съм със съпруга ми и имаме двете ни дечица. Тяхната безприкословна и всеотдайна обич ме накара да се чувствам отново пълноценен човек.. Но мама е ежедневно в мислите ми, в чувствата ми, като една невидима част от същността ми, която винаги ще е с мен и ще ме подкрепя по пътя до моето ми място и ще ми помага да израствам духовно, да бъда по-добър, емпатичен и обичлив човек! Усетих някакво невероятно спокойствие след като раздадохме храната. Везните в мен се уравновесиха, а съботния ден стана по-светъл и одухотворен! Още веднъж - благодаря ти за сърдечния коментар!
Бъди здрава и все така творчески ползотворна!
Топла прегръдка от мен, Ели!
Ели
Не знам какво означава.
Много хубаво сте направили. Прегръдки от мен!
Не знам какво означава.
Много хубаво сте направили. Прегръдки от мен!
Веси,
ако ги сънуваш независимо какво ти казват в съня и дали искат нещо,
на другия ден купи нещо дребно - вафлички, бонбони, бисквитки,
по някое малко сокче и раздай на съседи и приятели. Аз винаги така
правя като сънувам някой от починалите ни близки - просто да го
споменем. А ако ти се занимава и щом ги сънуваш често, на следващата
Задушница, която мисля че е през лятото, свари житце, приготви като
нашите чинийки, не е изобщо сложно и раздай така на няколко човека
за Бог да прости. Самата ти ще почувстваш някакво облекчение и
спокойствие. И може би ще спреш да ги сънуваш толкова често и те
да искат разни неща от теб. В поста се постарах да разкажа подробно
как се приготвя житото и чинийките, така че ще имаш ориентир. :)
Хубави почивни дни!
И от мене прегръдки!
Ели
Приятна почивка, Ели, аз по стар народен обичай бачкам през уикенда!
Приятна почивка, Ели, аз по стар народен обичай бачкам през уикенда!
Здрасти, Веси,
уф и аз имам адски много да работя. Донесла съм си да пиша. Почива ми се, а ме притискат срокове и ща не ща ще трябва днес да се потрудя над няколко дела.
А за другото - хубаво е, че си намерила някакво обяснение на сънищата. Аз отварям понякога съновници, но най-често карам на духовни импровизации, просто както го усещам отвътре съня, така си го обяснявам. Понякога сънищата ми показват неща от реалността - случили се или предстоящи да се случат, друг път са отражение на копнежите на подсъзнанието ми и така. Всеки път, обаче, когато сънувам починалите ни близки подавам на другата сутрин по нещичко. Може да е нещо дребно, но задължително давам нещо за сънуваната душа.
Усмихнат ден днес и да ти спори с работата! :)
Ели
:)
Еви,
благодаря ти сърдечно!
И аз те прегръщам. <3
Днес имам настроение, май ще набера
няколко стиха и ще направя един пост.
Деня за прошка ме размисля...
Слънчево да ти е в душата!
Ели
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls