Bed Of Roses на Мария

 За първи път се почувствах необикновена в оня миг, когато Той ме изненада с легло от рози. Да, легло от рози – като в песента. Рози под формата на кораб, върху замръзналия пясък, близо до разстилащите се вълни. Червени, бели, лилави рози, с опияняващ мирис. Почувствах топлина по цялото тяло. Нежна, тръпнеща топлина. Усетих се обичана….. за пореден път. Слънцето грееше по-силно, солта на морето беше сладка, чайките летяха по-високо, хоризонта беше по-близо. “Колко е романтичен”, помислих си. А може би го е направил не подтикнат от романтиката, а от реалността. Необикновените хора получават необикновени подаръци. Той ми го беше казал. Сгуших се в моето корабно легло от рози. Студено е. Зима е. И слънцето е студено. Предадох се на вълшебния аромат. Затворих очи и си представих небето. Небето, към което се издигам, лека като песъчинка. Представих си топлите му длани. Скрил в шепи лицето ми. И очите му, изпълнени с копнеж и въпросителни. Лицето на моя любим, единственото лице, което бих могла да гледам непрестанно и нестихващо. Представих си, че съм вятър. В следващия миг вятърното ми сърце се пръсна на милиони малки частици, които отлетяха в различни посоки. Хубаво е да лежиш на златния пясък, а цветята вълшебно да галят всяка фибра на тялото ти, да ти вдъхват живителна сила, да пробуждат сетивата ти, да изпълват с цветове очите ти, да те топлят насред замръзналата земя. Вълшебно е да си обвита в цветна корабна безкрайност в зимното утро. В леглото от рози времето спира. Всичко изглежда възможно. Знаете ли кое ме събуди от вълшебния сън – убодох се на стъблото на един от цветовете, докато галех цветята.....Това ми припомни, че рано или късно всички хубави неща свършват и че винаги се налага да станеш от леглото, за да поемеш по пътя на новия ден, а важното е винаги да поемаш по този път с надежда……   

 29.03.2011~

Нека винаги бъдеш обичана !

Ели, рано или късно всички хубави неща свършват, но по-важното е да се насладим на мига, както и да оценим и малките неща... И тръгнем ли по пътя, надеждата неизменно трябва да е с нас...
Хубава вечер!

Поста е по повод на един мой разговор с приятелката ми Мария от вчера, не е за нещо преживяно от мен...:-)
Просто си поразсъждавах по повод нещо, което си коментирахме двете...
Хубава вечер на вас!:-)

Толкова прекрасно е усещането да се чувстваш обичан....
Нека го има винаги в живота ти , Ели!

Иве,
днес ми се наложи да променя постинга. Смених клипчето и видях, че не съм отговорила на твоя коментар! Обичта според мен е двигателната сила на живеенето ни! Без Любов сме изгубени. От мига, в който се концентрирах да обичам без очакване за каквото и да било случване се чувствам изключително добре и знаеш ли, сякаш това усещане и чувство ме стимулира да развивам писателските си заложби - нещо, което винаги ми е било на сърце, но все не съм се усещала достатъчно готова, значи във всяко нещо когато я има нишката Любов трептят акордите на успяването и чувството на морално удовлетворение....
Вярвам, че Обичането винаги ще го има в живота ми за Добро! Прегръщам те!:-)