Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.

Щастливите хора се радват на бурите,
те правят ги силни и безкрайно добри,
когато събори ги вятър във степите,
за слънцето мислят броейки звезди.

Щастливите хора докосват със нежност,
обичат със огън, говорят без глас,
за тях всяка радост е миг като вечност,
а гордостта е заключена страст.

Щастливите хора прощават злините,
не могат да мразят и да корят,
любимият бряг са за тях висините
където намират покой и горят.

Права си, Eли, щастливите хора, а и тези които силно обичат пазят тъгата единствено за себе си!
Не си пропуснала нищо в описанието за щастливците!
И ти бъди винаги от тях!
Поздравите ми, Ели!

Поздравления за стиха!

"Щастливите хора докосват със нежност,
обичат със огън, говорят без глас,
за тях всяка радост е миг като вечност,
а гордостта е заключена страст."

Благодаря ти, Скарлет!
Просто ми хрумна тази идея, по повод това, че от години не нося часовник....-:)

Прегръдки за тебе, колега!-:)