"В шаха всички са приети. Това е страхотното в него. Можеш да бъдеш малко по-различен. Можеш да си чудак."
/Хикару Накамура/

Шахматни мисли….
 

През времето вървя и наблюдавам,
далечна ми е много завистта,
невидимо за другите спасявам,
и грижа ме е даже за врага.

Играя шах, но без да обявявам,
за горделивите съм изпит – трън,
отивам си аз без да обяснявам,
от мене не остава даже звън.

Обичам да ме смятат за наивна,
за някакъв объркан електрон,
но знам за някого оставам свидна –
безкрайна вяра с вятърен синхрон.

Аз тихо следвам своята пътека,
преглътнала обиди и лъжи,
доброто търся винаги в човека,
чертаейки към бъдното следи.

Приятелите с мене са Дървото –
Пазител на Космическия глас,
и знаем, че сме заедно защото
промените са в общата ни власт.

Матиране не ни е нужно,
играта я играем във анфас,
отърсени от всичко чуждо,
извайваме живот със много страст.

А там накрая нейде на Земята,
се слива пак водата със небе,
запалва се за вечност светлината
от общото обичащо сърце. 

30.07.2024г.
Елица

В Деня на приятелството нека всички мои близки хора бъдат здрави! 

Душата ти сияйна излъчва светлина, скъпа Еличка!

Прегръщам те, Пени!
Тия жеги не ми действат много добре....
Но се държа....
А и отлитането на тате ми отвори празнота,
прогледнах и за разни хора около мен....
Вероятно дълго ще си потъгувам....

Ели

Интелигентно стихотворение – като партия шахмат.

Мир и светлина по пътя на душата на твоя татко. Моят премина отвъд преди 4 години, но болката е все същата, дори по-голяма.