Пробудена от сън дълбок….
 

Май лесно бе да движиш сам света
и чуждите съдби да дирижираш,
прегънат да заспиваш до врага,
докато бавно в минало пулсираш. 

Изтрита памет, липсващ хоризонт,
начупени зенит – надир отвеси,
една жена от кухия  балон,
с глава надолу бясно ме провеси. 

Прочела във изпратени листа
лъжа, че във пиесата е Главна,
звезда – змия по-ниска от трева,
повредена по пътя си безславна. 

Пострадаха войниците без мен,
безпаметна стоях безброй години,
а пътя до ядрото - разрушен,
следите ми превърна във руини.  

Наваксвах със романи не един,
разказани истории красиви,
похапнат до морето Балотин
избра през мен да бъдем пак щастливи. 

Преглътнах куп обиди, суета,
сред непознати тихичко живеех,
и сбъдвах начертаната съдба,
във катафалка тъжно се люлеех. 

Предателство в семейната среда,
игри с непечелившите другари,
била съм нямала дори сестра,
твърдеше пред събрани аватари. 

Заплахи с песни, в сънища терор,
начупена бе моята осанка,
но устоя във бури моя ствол,
на Извора забравена стопанка.  

Не виждаха те сянката във мен
не разпознават мойта стара същност,
защото е духа ми озарен,
с достигната в космическото мъдрост. 

Тъй просто наблюдавам и вървя,
обичам да мълча и да пресявам,
във тайна къща с някого горя,
и зная кой кога да го спасявам. 

А вярата остава епилог
на всяка среща вятърна със мене,
Пазители на стария Кивот
ще спрем с любим забързаното време. 

И питаш после ли? - Ще следва любовта,
онази нежност скитаща в духа ни,
живот по нови звездни правила,
със истината бдящ над  Вечността ни. 

11.07.2024г.
Елица

Елице, звездице, сестрице, пак много силен стих-гонг с утвърждаващ финал.
Усещам планини от чувства. И твоята непоколебима сила... по Пътя.
Животът не е създаден, за да е лесен.

Здравей, Дела!
Напълно съм съгласна с теб - тежките опитности са най-полезни,
защото те ни правят силни. Човек не трябва да губи вярата си и винаги трябва
да бъде с мисълта, че по пътя върви основно сам, а когато осъзнато е част от група добре би било да дава на тази група най-доброто от собствения си ресурс.
Това, разбира се, са лични избори и над тях никой не може да влияе, но избора повече да даваш, отколкото да получаваш, защото това от което имаш нужда ти е достатъчно е признак на мъдър прочит на Вселенските закони. Няма лошо на везните, в едното блюдо да има малко повече - но нека бъде това, от което даваме с оглед постигане на равновесие. Давайки от свойта доброта, от своята емпатичност, от своята съпричастност, и другия който получава даденото от нас става по-добър, по-емпатичен, по-съпричастен и като цяло света става едно по-добро място.
Хубаво лято ти пожелавам от сърце, Дела! :)

Eли