Времето в безвремие...

И някак си разбираш вътре в теб,
че времето в безвремие е спряло,
различен си в анфаса на човек,
оглеждаш се в космично огледало.
Припяваш песни мъдри със щурци,
на ближния подаваш сетна риза,
с усмивката си влюбваш две Луни,
и вечно ровиш тихо във чеиза,
а там пък в него дреме мъдростта,
разказва приказки от старо време,
напомня ти, че имаш свобода
и само разумът създава бреме.
Напред вървиш замислено суров,
към раните тъй често се завръщаш,
ала трептиш уверено, безценно нов,
съдбата като вятър преобръщаш.
Измислени сме всички с тиха цел -
Вселени от Любов сме, кротка нежност,
най-важно е да бъдеш смел,
а другото е просто Вечност.

30.05.2023г.
Елица

Пожелах го на дъщеря си: https://emelika.blog/lichni-dnevnici/2022/10/01/narisuvai-me.1836641
Пожелавам го и на теб - нежната, но силната!

Сърдечно ти благодаря, Ели.
Аз все така в стихчетата намирам утеха...
Работата много, доста изтощаваща...
Опитвам да устоя! Дано стигнат силите....
Топлички прегръдки,

Ели

Ще прочета публикацията от линкчето!
Благодаря ти! <3