В дълбокото...

И тъй се влюбваш някак си внезапно,
изгрява в тебе меч от светлина,
да я забравиш - малко вероятно,
ти само с нея имаш пак крила.
А тя ти шепне със нескрита нежност,
превързва с билки твоята снага,
познаваш я от стара древна вечност
в която бе любима и жена.
Нахлуват спомените и болееш,
река и къща, някакви деца,
люлееш я във скута си и пееш,
забравената песен на нощта.
Тъй после стая, свещ и вероятност,
преплетени със много страст тела,
отнесена магия във сакралност,
която те спохожда във съня.
Било е някога, така отдавна,
но разпознаваш нейните черти,
сега е друга, и далечна, главна,
но пак се сливаш с нейните следи,
защото любовта е като клетва
запазена от стръмни ветрове,
през хиляди посоки ще потрепва,
в дълбокото на твоето сърце.  

15.04.2023г.
Елица