Вее вятър….

Дълбоко вее вятър вътре в мен,
и мислите ми в плитка сплита,
дали духът ми пак ще е спасен
във истина от слънцето обвита?
Устата ми залепва и мълча,
прибирам в себе си безбройни тайни,
и пак се уповавам на Гласа,
повеждащ по пътеките омайни.
Излъгах ли се? Опит ли е? Що?
Реагира изтерзаната сакралност.
Расте високо моето стебло
във трудната раздиплена реалност.
Прегръщам като знаме любовта,
тъй всичко мое бавно си възвръщам
и вече знам, че имам смелостта,
във ангел през деня да се превръщам.
Замислени са моите очи,
те виждат на далеч и на високо,
събират в себе си безброй лъчи,
излъчват с топлина, ала и строго.
И зная, че докрай ще издържа,
във бурите житейски на съдбата,
защото имам своята душа
разперила завинаги крилата. 

28.03.2023г.
Елица

Тук те видях, такава, каквато те познавам!
Върви, лети, обичай!
Обич ти пращам от сърце.

Събира разпиляното. И слънце свети, танца му да запечата. От диплите реалност градиш защитната одежда. През разперените ти крила промъкват се безбройните лъчи и хукват тъмни пътища да озаряват.
Не спирай да даряваш красивата си и мъдра поезия!

Кате, сърдечно ти благодаря!
Винаги ми става мило на душата, като дойдеш и ми напишеш нещичко.
Толкова много нещица сме си споделили назад в годините.
Моята добра душа продължава да се опитва да прави този свят едно по-добро място... Препускам си ежедневно по пътя между Разград и Исперих, вече 20 години.
Иска ми се вече някаква промяна, но сякаш вече спрях да се надявам...
Тежката умора надделява. В съда сме двама души, а работата е страшно много.
Сублимирам напрежението през стиховете. Дерзая, но ми е доста трудно....
Не спирам да вярвам, че ще дойдат по-добри и по-спокойни дни.
Прегръщам те толичко, Кате! И те обичам много! <3

Ели

Ели, сърдечно ти благодаря!
Радвам се, че думите докосват душата ти и ми казваш, че са мъдри.
Вярно е, че натрупах мъдрост за 20 години работа в Исперих, а и вкъщи
отглеждайки чудно детенце като Боби. Сякаш се позатварям за заобикалящия ме свят. Повече мълча. Прекратявам рязко контактите с хора, които вече не вибрират на моята честота и ме натоварват. И се чувствам спокойна. Изморява ме работата по делата. Физически ми е невъзможно да обработя всичко навреме и това доста ме подтиска. Но се старая. Колкото мога. Чакаме си трети съдия. Дано дойде скоро и малко да се поразтоварим. Защото пет месеца вече бъхтаме много сериозно и по тежък и изтощителен начин. Благодаря ти, че идваш в моята виртуална къщичка и четеш оставяните от мен послания. Винаги ми е хубаво да общувам с добри и мили хора, като теб! Прекрасни дни през април, Ели! Прегръщам те топличко,

Ели