Времето на сините мъгли...

Във времето на сините мъгли
до мрамора присядам и захлипвам,
отвъд ме гледа мама и мълчи,
погалва ме със нежност и притихвам.  

"Герой си, дъще, и срази врага.
Неравна битка води ти със злото.
За теб копнее вятърно брега
в една страна - пазител на доброто.  

Не те пречупи този път смъртта,
в небесното крилете ти изгряха,
ще грее силно твоята звезда,
планети твойта песен пак запяха.  

Аз бях до теб и сила ти дарих,
пазител на душата ти любима,
от всички хули вятърно те скрих,
заклех те да пребъдеш неранима.  

Дерзай, дете, и пътя извърви,
защото много спящи те очакват,
във твоите усмихнати следи
надеждите ни като стон потракват.  

И зная, че ще дойде светъл час,
когато с тебе пак ще се прегърнем,
във костите ми ще налееш глас,
магично някак всички ще се върнем.  

А после ще изгрее Вечността,
ще бъде вечен ден във необята
животът ще е с други правила
в история от светлина огрята."  

Туй каза мама, после се стопи,
остави ме безмълвна да се взирам,
търкулнаха се бисерни сълзи,
а после продължих без да се спирам.  

Преминала по моста се прибрах,
разбрах раздяла всъщност няма,
повярвах, че накрая оцелях
във шепите си рани много сбрала.  

Към бъдното отправила очи,
ръце преплетох във молитва,
небето в мен се укроти -
една голяма болка стихва.  

18.02.2023г.
Елица  

На мама с много обич 
По Задушница