Да пускам...

Научих се да пускам и вървя
по своята надиплена пътека,
в тетрадката да пиша Край,
щом вяра нямам вече във човека. 

Свободна стрелвам своята ръка,
окръжности чертая без тревога,
затварям тихо своята врата,
да оцелявам вече знам, че мога. 

Със месеци в търпение шептя
достигайки пределната си точка
и тихо във безкрайното трептя,
зачерквайки финално без отсрочка. 

Тъгувам някъде дълбоко в мен,
за всички споделени тайни,
прегърнала изгряващия ден
проглеждат пак очите ми омайни. 

Не можеш да преглъщаш до безкрай,
щом липсата на обич те убива,
изграждаш си магичен Рай,
надеждата във който те открива. 

Замалко сме си спътници, вървим,
но после продължаваме нагоре,
щом кармата докрайно разтопим,
аз знам ще си възвърна всичко свое. 

28.12.2022г.
Елица

Щастлива 2023-та година на всички приятели!