Защитена…
(Царица черна и царица бяла…) 

Когато искам да говоря думите
изграждат в мене паяжинна мрежа,
далеч изхвърлям тихичко заблудите
и пренареждам пешки на манежа.
Царица черна и царица бяла
аз движа с уморените си пръсти
и само с двете пак се чувствам цяла,
сред мислите си все околовръстни.
Тъй двама офицера ме преследват,
а топовете пазят мойта същност,
илюзии опитват да прострелят
в сърцето ми достигнатата мъдрост.
Но аз си имам пешки и напредвам
във земната изстрадана реалност,
повелята космическа преследвам
и сбъдвам всички в новата сакралност.
Говоря с Бог във нощите и в дните
и тихо му споделям свойте тайни,
оставям сред небесното следите
на двете ми очи омайни.
И лекичко подскачам на въжета
със влюбените все във мен хлапаци,
разказвам им за седемте небета
и скътаните в мене звездни знаци.
Така вървя през времето щастлива,
с любов изпълнена ще оцелея,
във бурите калена самодива,
аз свойте песни тихичко ти пея.
И зная, че за вечност ще ни има
във този свят и някъде далече,
в една история за четирима
затворници не ще да бъдем вече. 

Епилог
Обичам силно после се затичвам
в дъждовните усмихнати талази,
а мокрите ми стъпки греят
в душата ти, с която Бог ме пази. 

13.07.2022г.
Елица