Моят храм е Мъдростта….

Вървях насън към теб и все към теб
ръцете си простирах през небето,
припомнях си аз двадесети век
и тихата усмивка на сърцето.

Далечни длани във безлунна нощ,
и бяхме с теб невидими герои,
събрани от избухналата мощ
на хиляди замислени порои.

Премина през живота ми стрела,
във теб оставих светъл отпечатък,
а после пък прегърнала мига,
аз продължих по пътя си нататък.

Усмихвах се на слънце и мечти,
за някой се превърнах във любима,
но съхраних във моите очи,
история от минало щастлива.

И всичко знам се случва все по план,
вървя напред и знам, ще оцелея,
а вятърът в косите ми побран,
помага пълноценно да живея.

А моят храм ще бъде мъдростта,
и вярата ми в Пето измерение,
ще се завърнат моите крила
с душа и тяло в цветно единение.

19.04.2022г.
Елица      

Крилата ще те отведат до многомерна панорама.

Ели, привет!:)
Сърдечно ти благодаря за стихотворното резониране!
Да, многомерното търся аз...
Някакъв много дълбок спомен от друго време,
друг свят..., където имаме крила, можем да летим,
и добротата властва, също и вечното уважение към ближния!
Имай прекрасен празничен ден!
Пожелавам от сърце,

Ели