Отекнало…

Отеква в мене пясъчния вой
на старите нанесени ми рани,
щастлив ще бъде новия развой
на чувствата във минало приспани. 

Аз идвам много много отдалеч,
от Райско място скътано в душата,
през времето проблясвам като свещ
и с погледа си топля синевата. 

И търся теб – разлистен и суров,
но все така оставащ моя нежност,
един забравен вечен благослов
римуван във сърцето със човечност. 

Зад нас изчезват всички врагове
и цялата тъга стопяват дните,
на дълъг път съдбата ни пое,
за да досбъдне устремно мечтите. 

А старата любов ще заблести,
там горе тъй високо при звездите,
една във друга тихо ще вклини
душите ни, предрекоха Очите. 

24.11.2021г.
Елица