Разговор с Михаил….
 

Душата ти се спря във мен
и тихичко следите ми загледа,
денят ми от усмивки озарен
подхвърли във небесното монета. 

Попитах те дали ти е добре,
дали студа от есента прониква
във твоето измъчено сърце,
което пак и пак във мен притихва. 

Отвърна ми, че чакаш мъдростта
от старите тегоби да избави
разчупената ни на две душа,
разказана в магичните скрижали. 

Успокоих те смело че вървим
по пътя ни напред от Бог отворен
и куп вълшебства ний ще сътворим
при Извора далечен, животворен. 

Подадох ти пак бледата ръка,
ти в нея сложи камъче за вечност,
прошепнах ти със скритата тъга,
че все така оставам стръкче нежност, 

във твоя сън, в Зората, във дъжда,
във сбраните във тебе разстояния
и песента кънтяща във кръвта -
една звезда с магически послания. 

А после се стопих сред ветрове,
до Слънцето достигнах и целунах
пак твоето обичано лице,
с което вътре в мене съществувах. 

08.11.2021г.
Елица

По случай Архангеловден!*

Една алегория за любимия човек, който винаги носим вътре в себе си, пречупена през идеята, че Архангел Михаил е Светецът пазител, който има Пламък близнак и е вечната еманация на доброто и равновесието между двата свята! Снощи случайно чух песничката в поста! Много ми хареса и отива на мислите ми днес на празника.... Бъдете здрави, приятели! Бъдете добри и емпатични към тези, които ви заобикалят! Колкото и да ни е тежко на моменти, аз вярвам че добротата ражда доброта и направеното добро, връща към нас също добро умножено стократно!*

Ели