Остров…

Далечен остров. Свят от светлина.
Изправени след време разстояния.
Преплетена ръка в ръка –
компас магичен в северни сияния. 

Препускащи във синьо ветрове
разказващи истории за бъдното,
подтиснати в дълбоко страхове
от случвания някога в отвъдното. 

Очите ми пронизващи небе
ти дават отговори пак за Главното,
усмивката ми все е на дете
небрежно скитащо по равното. 

И боси мисли пращам към света,
от музиката сбирам истини,
предавам ти ги с трепет във гласа
сред рими от дълбокото измислени. 

Сега сме тук, но утре тъй далеч,
следите ни ще се изгубят шепнейки
отново ще горим подобно свещ
във стари коловози греейки, 

защото сме частици от мига
възраждащи Любов Единствена,
ще се стопим накрая във дъжда,
пречистили за вечност Извора. 

11.10.2021г.
Елица

Родено след чутата мелодия в среднощната тишина...*