И все е нежност...
 

Сърцето бие. Някъде във мен
аз чувствам твоя пулс все ускорено,
във разговор невидим, съкровен
духът ми се издига вдъхновено. 

Разлиства се снагата ми. Мига
със устни ме докосва и израства,
отново сме във плен на чудеса,
а някаква магия с мен се сраства. 

Различни са мечтите ни. Горят
и тихо по пътеките се гонят,
сълзите ти във мене се топят
от минало надеждите се ронят. 

Прегръщам те. И пак съм светлина
във твоята рисувана сакралност,
а пламакът ми в звездна синева
препуска с твойта вятърна тоналност. 

И все е нежност общия ни път,
в кръвта ни се прелива и ни пее
и зная някъде далеч оттук,
една любов докрай ще оцелее. 

05.11.2018г.
Елица

За Теб*
(от Архивите ми)