Смисъл да обичам…
 

Разбъркват се посоките у мен
така намирам смисъл да обичам,
копнежа ми е всеки следващ ден
през който като песен светла тичам. 

Понякога съм десет, друг път шест
и тройка съм в космична надпревара,
от мене вечно чакаш кротко вест –
една девятка в бури оцеляла. 

На робство аз отвъд се съгласих
във земен сън потънала комета,
спасение намирам стих след стих
пречиствайки безкрайните небета. 

Наивността я няма в мен. Уви.
От хилядите клади мъдра станах.
Една любов за вечност ме спаси,
макар от нея пак и пак да страдах. 

И мислех, че си моята съдба,
а всъщност съм била за теб спасение
забравена от минало мечта,
наречена за друг във единение. 

Незнам дали е тежък моя грях,
че дръзнах да съм влюбена в архангел
и разруших със обич моя свят -
всевиждащо око на Божи ангел. 

Но стореното – сторено е. Не вини.
Сама изстрадах своята Голгота.
Пречистих се. Сега блести
душата ми – пазител на Кивота. 

А послеписа в моето сърце
остава общата ни изкована слава,
към бъдното звездата ми пое
огряна от любов голяма. 

04.06.2021г.
Елица