Покой….
 

Центрирах се в покоя вътре в мен,
небето ми оставих да пулсира,
а после от безкрая озарен
компасът ми показа светла диря. 

Триъгълник във пясък начертах,
сърцето ми посоката предрече
и тихо със Вселената се слях,
досбъдване Земята пак нарече. 

Оставих мисълта ми да лети,
поръсих със водата тежки рани,
в дълбокото погребах куп вини,
превърнах ги във истини разбрани. 

Простих на враговете във нощта,
а в утрото превъплатена в птица
затичах и попих без глас дъжда,
размахала божествена десница. 

Накрая слята с извора запях
и някой чу забравените думи,
отново във далечното изгрях
спасила светлината помежду ни. 

25.02.2021г.
Елица

прекрасно е.

Роси,
зачетох се снощи в една много готина книга на Малхизедек
и покоя, който бях изгубила през последните 4 месеца се възстанови.
Много е трудно, когато губиш баланса по някаква причина и дълго
не можеш да си дадеш отговор - Защо. В момента, обаче, в който си отговориш
и причината за тежестта изчезва. Връщаш си баланса. Много са силни енергиите
и много ни влияят странични фактори, дори и на огромни разстояния.
Хубави дни през март ти пожелавам от сърце,

Ели