Моята звезда…
 

Във мене спи един далечен спомен
за времето и вярата в мечти,
открадвам си от него шепа огън,
когато вътре много заболи. 

Прекрасната усмивка, вятър, нежност,
разходките в зелените треви
и споделени мигове от вечност
в която дишат моите очи. 

Следите боси тичащи в безкрая,
разветите ми слънчеви коси,
забравена врата на път към Рая,
коситбата на чуждите вини. 

Във джобче скриваш моята усмивка,
аз доловимо трепвам със криле,
родената сред приказки щастливка
е силно рамо в общото небе. 

Аз зная, че това е наше място
там някъде накрая на света,
за моята душа е някак ясно,
ще се завърна някога с дъжда. 

И пак ще дишат звездно сътворени
желания безброй на любовта,
запушила от минало пробойни,
ще бди над всички моята звезда. 

09.06.2020г.
Елица

 

Имаш свой непринуден поетичен изказ, който бих разпознал и без името ти. :-) А и лирически стихове за споделена любов са все по-голяма рядкост...

   Забелязвам, че блогъри които пишат много хубава поезия, избягват да я слагат в тази категория. Докато там има публикувани и някои лични разсъждения..., даже и моите, независимо че започват със стихотворни напъни.. :-)))

   Винаги се радвам когато споделяш в стихове вдъхновенията си Ели!
   Поздрави и почитания!
   Лекс

Алекс,
сърдечно ти благодаря за милите и подкрепящи думи.
Явно стилът ми си личи, защото и други хора са ми казвали,
че ме разпознават, дори и да пиша анонимно.
Напоследък не ми остава много време за стихове.
Работя много усилено. Предстои ми едно интересно
и сериозно професионално предизвикателство.
Стискай ми палци да успея! Аз винаги си правя едни планове,
а Бог си движи нещата по своя преценка и ми се налага
да правя неща, които изобщо не съм планувала
и дори не са ми минавали през ума. Това, обаче,
все ме убеждава колко силна душа съм всъщност и че
Божията преценка за духовното ми израстване е винаги
най-правилната и най-съответната на реалните ми възможности,
а не това което аз си мисля, с преценка пречупена основно
през физическата реалност. :))
От днес съм и със сменена визия - захвърлих спортния стил,
минах пак на спортно-елегантен - стил, който спазвах преди
много години. Всички на работа ме одобряват и кимат
утвърдително. Това ме радва, защото и аз се харесвам така.
И още нещо исках да ти споделя - преди около три месеца
смених рязко и категорично фокуса си на внимание
и определено най-накрая се почувствах свободна и пълноценна.
Приключих едно девет годишно пътуване, което доста ме измъчи,
но каквото трябваше да свърша, го свърших като по конец.
Сега ми предстои нов етап и Дай Боже всичко вече да се случва
много по-леко и някакси от самосебе си. Вече виждам много неща
от заобикалящата ме реалност да се случват по този начин – с лекота,
което ми дава сила и увереност, че и за моята душа са дошли
по-леки времена и така ще е занапред.
Усмихната и успешна седмица, Алекс! И пак ти благодаря сърдечно!

Ели

Много нежност и топлина лъха от стиховете ти, Ели! Успехи ти желая в новите начинания! Бъдете здрави цялото семейство!

Скарлет,
сърдечно ти благодаря за пожеланията!*
Много дълги години къртовски труд бе положен от моя страна,
за да стигна до тук. Много огорчения изтърпях, много изпитания
имаше за духа ми и те продължават и понастоящем, но просто
усещам че аз станах по-силна и устойчива, попромених гледната точка
и вървя по пътя много по-уверено и спокойно от преди.
Дай Боже да сме живи и здрави. Само за това се моля!
Топличка прегръдка от мен,

Ели