Недолюбено…

Сърцето ми изплака недолюбено
във пропастта реална на съдбите ни
и просто не остана нищо друго,
изпиха ветрове следите ни. 

Усмихнах се и хвърлих шепа пясък
през рамото си в нямото мълчание,
очите ми изпълнени със блясък
за теб отрониха сълза – признание. 

Дочу ме тъй далече във просторите,
по птица ти изпратих откровение,
а после се оттеглих във покоите
на своето космическо прозрение. 

А ти остана вътре във душата ми –
небесен рицар, вяра и спасение,
проверката докрай за сетивата ми,
една любов и вечно вдъхновение. 

08.04.2019г.
Елица