Промяна…

Промяна в мен тече необратима,
разперила крилете пак летя,
с душата ми тъй нежна и ранима,
сред облаците вятърна блестя. 

Дослучва се съдбата във мълчания,
аз просто следвам тихо мъдростта,
преодоляла болки и терзания,
стопена е във мене гордостта. 

Със днешна дата силна се усещам,
сърцето ми спокойно пак тупти,
надеждата щастливо се процежда
подобно на река без глас шепти. 

Преодоляла старите тегоби,
отново на мечтите съм във плен,
начупени са тежките окови,
от слънце е света ми озарен. 

И ставам песен, вяра и награда,
едно момиче светещо в дъжда,
ще ме пресрещне старата ограда,
превръщайки във сбъднатост мига. 

15.03.2019г.
Елица

 

че всеки може да лети в необятните си душевни светове, даже надянал картонени криле, но с неограниченото въображение на вярата и любовта.

Всички летим, Алекс! Без изключение!
Имаме крила и само от нас самите зависи колко широко ще ги разперим!
Много ми хареса момиченцето на снимката. По един или друг начин,
колкото и напред да стигнем всички ние оставаме като нея,
на собствения си връх, надянали крилете, преследвайки светлината вътре
и извън нас и с вяра, че сме на правилното място и изпълняваме отредената
житейска мисия по възможно най-добрия за личностовото ни развитие и
израстване начин! :)
Споделен и изпълнен с радост ден в края на седмицата ти пожелавам,

Ели

Много е хубаво, Ели!

Мариелка, благодаря ти сърдечно!
Радвам се, че намина!
Усмихнат уикенд!:)

Ели

Чудесно стихотворение, Елице, завършено с подходяща песен на Nightwish!
Поздрави!

Иване,
благодаря ти сърдечно!
Много обичам тая песен на Nightwish!
Хубава нова седмица!:)

Ели