Вятърна подкова…
 

Догоних те във моя странен сън

и пак ти връчих вятърна подкова,

а после се превърнах в светъл звън,

разлистена сред есента и нова.

 

А ти мълчеше с тиха топлина,

изгаряше ме с поглед пълен с нежност,

прошепна ми без думи любовта,

която ни обвързва с теб за вечност.

 

Преплели бързо огнени крила,

понесохме се горе към звездите,

след нас се стрелна мирна тишина,

досбъднала в далечното мечтите.

 

Танцувахме до утринния час,

погълнати в дуетно съвършенство

и онзи пламък скрит дълбоко в нас,

отново ни обгърна със вълшебство.

 

Преливах бавно в твоите очи,

а ти с душа ми галеше косите,

за бъдното страха ми се стопи,

проблясваха в небесното следите.

 

В мъгливата копнееща зора,

далеч от мен камбана те пробуди

и скътал в джоба мойта светлина,

те грабнаха реалните заблуди.

 

10.11.2017г.

Елица

Поздрави, Ели !

Хубав сън и аз имах подобен наскоро,а от години не бях сънувала.Така исках да продължи.Но......хубаво е Ели.Благодаря ти.

Еличка, много ми хареса, като песен се излива!
И малко философстване от мен:
Дано успяваме да запазим светлината и да не допускаме да ни подвеждат "реалните" заблуди...

Благодаря ти сърдечно, Стели!
Радвам се, че намина, прочете и коментира!
Прегръдки от мен,

Ели

Диди,
аз лично се радвам, когато помня сънищата си...
Те са някакви шепоти на несъзнаваното,
а аз по природа съм си любопитна и ми се иска
да надничам отвъд зримото, да се себеопознавам,
душата ми да расте... Записвай си сънищата,
които помниш. Понякога те дават интересни
отговори, особено като ги четеш и тълкуваш
през призмата на времето!
Усмихната нова седмица! :)

Ели

Веси,
аз отдавна си мисля, че реалността си е една заблуда,
а истински сме само докато спим, когато оставаме по душа!
Жалко, че рядко помним астралните си пътувания, докато сме в покой!
Тия дни коментирахме с баба за страха от смъртта. Аз споделих теорията си,
че ада е тук, на земята, а след смъртта ще ни бъде много по-леко -
не мислиш за ядене, пиене и другите там физически потребности.
Работиш само и единствено за духовно израстване и сакрално общуване
с другите души на едно много по-високо ниво! В такава реалност
душата ми би се чувствала много добре, честно казано!
Усмихната нова седмица, Веси!

Ели