Наградата за обич беше смърт...

Наградата за обич беше смърт.
Сърцето ми на атоми се пръсна.
Останах по душа без плът.
Една такава тиха и невръстна.

Удари в мен последния звънец
и костите се сляха със дъгата.
Препуснах на вълшебния жребец,
освободих напълно сетивата.

Превърнах те във спомен и обет.
Превързах с щир* огромните си рани.
По стъпките на древния завет
поеха мойте мисли осъзнати.

Измина много време от тогаз.
Сега съм друга - силна, неранима.
Не съм във твойта непонятна власт,
но обичта е все тъй неделима.

Завръщането тихо ни зове.
Звездите пътя нежно осветяват.
Далече, във безкрайното небе,
към бъдното следите се стопяват.

В космичната дълбока равнина
ще пазим пак извечното начало.
Печат сме ние с име "Свобода"
в магическото цветно огледало.

11.10.2016г.
Елица

____________________________________
* щир - амарант, неугасващото (неувяхващото) цвете,
(Amaranthus caudatus)
 



*****
 

 

Поздрави!

Благодаря ти, Краси.
Понякога пиша много странни неща, някакви отпечатъци в душата ми от отдавна отминали времена и случвания. Просто ги набирам на клавиатурата, поствам ги и ги оставям да летят по вятъра.... Така съзнанието ми се разтоварва.
Хубав ден,

Ели

Страхотно е!Браво!

Гери,
благодаря ти, мила. Малко е странно, но може би докосва...
А прочетеното тази сутрин при тебе,
при мен роди едно друго стихотворение.
Ще мина да го оставя като коментар и при тебе. :)
Ето го:

И винаги в изгряващия ден…

забързаното време ме държи
във плен на стари чувства и илюзии
а вътре в мен неистово вали
от спомен за китарните прелюдии
натискам копчето и казвам „Стоп“
сега съм друга – близка и далечна
било е истинска изгаряща любов
в просторите със отпечатък „Вечна“
забравил си за босите следи
скалите в пяна слънчева и пясък
красивите ми вятърни коси
със звезден всепроникващ блясък
аз още помня твоите очи
сърцето ти препускащо щастливо
хлапашкото бърборене в зори
телата ни преплетени звънливо
било е приказка от звук и светлина
вълшебен сън изпълнен със надежда
но днес е само сноп от тишина
която към безкрая ни отвежда

живееш във дълбокото у мен
а аз река съм буйна неделима
и винаги в изгряващия ден
ще търсиш мене - твоята любима

12.10.2016г.
Ели

Усмивки :)))

фантазията мисли! Страхотно, няма нищо странно, това е литературата.
Пак се започна с лошото време. Не забравяй, да подадеш ръка на миналото, за да го опазиш и пламнеш отново.
Живота продължава в миналото ни..., чудо е! Струва си да живееш с него...!
Може случайно отново да се натрапят/върнат пропуснатите шансове на любовта ни

https://www.youtube/watch?v=maAyfcO-X3k

Любовно-мистично, осъзнато-вълшебно...цяла звездна история ни разказваш :)

Здравей и благодаря! :)
Звученето е малко странно, не е толкова любовно,
колкото философски аналитично. Има неща, които са част от нас
и просто трябва да ги приемем за даденост, да се научим да живеем с тях, като факт и да ги ползваме за развитие и извисяване на душата. Миналото е основата
на която стъпваме, когато живеем в настоящето и градим бъдещето. Така ми се струва. Има неща, към които не искам да се връщам. Вселената ми дава възможност да ги изкарам от себе си, да успокоя подсъзнанието, за да мога да функционирам нормално и съзидателно в настоящето. Добре дошъл е всеки кармичен опит! За съжаление не можах да отворя линка, който си ми дал. Напиши ми името и автора на песента, за да мога да намеря правилния линк.
Поздрави и уютна вечер,

Ели

Стремим се към обиталището на душите, но завръщането ни е облекчение за сетивата ни...

Анинка,
за къде без шпионаж и мистификации. ;)
Явно си разказваме история на милион години.
Дано героите в нея успеем най-накрая да сбъднем мечтите на мнозина!
Що е време за сбъдване - пред нас е!
На мен ми се лети, но далеч са ми крилата (все още)...
Благодаря ти, мила.
Топла прегръдка,

Ели

Аз се чувствам добре насаме с душата си, чувствам се добре и насаме с друга душа вибрираща в синхрон с моята. Струва ми се, че би било най-чудесно дуалността да е преодолима, но дали ще стане... Бог ще каже!
Хубава вечер в средата на седмицата! :)

Ели

изкачила си върха.
А в поезията си ненадмината.
Гордея се с теб, Истинска сила!!

поздравления, Ели... от сърце...

Еви,
благодаря ти.
На този етап вече наистина се усещам
силна и готова за сериозните предизвикателства,
които ме очакват. Самовглъбяването е част от пътя.
Радвам се, че го постигам в баланс с отворените
към света врати! Прегръщам те!
__________________________________
послепис:
Странни думи се подреждат
към невидим свят отвеждат
среща чака го героя
там от ляво до завоя :)

Ели

Маги,
благодаря ти.... <3
Иска ми се и аз да можех да пиша като теб -
нежно и чувствено. Много ми харесва поезията ти.
Когато чета стиховете ти, сякаш съм в една ладия
и се нося по спокойните води на реката към
Моето място. Продължавай да ни радваш, мила!
Хубав ден! :)

Ели

и няма нужда от физическо свързване, защото "обичта е неделима". Силен стих, магичен! Радвам се, че си отново тук. Всички имаме своите малки бягства, но май отново и отново се връщаме. Прегръщам те, Ели!

Майче, незнам...
Почувствах потребност и постнах.
На мен ми е добре в бягство.
Душата се рее свободна в космическото пространство,
където се чувства у дома си...
Хубаво е да се връщаш и да анализираш извървения път.
Така ставаме по-мъдри! И хубаво е, когато добри приятели те посрещат! :)
Много се радвам, че се отби, Майче!
Прегръщам те и аз с обич,

Ели

За обичта награда не се дава...
И наказание не се дължи.
Във реката мъката водица става,
Ти по моста после продължи...

Аз на моста вече съм стояла – ето доказателството:
http://cinderellathespy.blog/lichni-dnevnici/2011/10/26/stranen-syn.842030

Припомнено...

На моста бях а после долу скочих
Потънах в хладна пролетна вода
На карта аз живота си заложих
И шанс си дадох пак да заблестя

Спаси ме рицар в огнени доспехи
Душата ми измъкна на брега
А после във очите ми големи
Прочете той за свойта самота

Не ме позна аз просто бях различна
Смълчана до духа му постоях
А после със походка нетипична
От неговия бряг аз отлетях

„Ще те намеря” ехото донесе
Гласа му сред щастливи ветрове
А лодката в безкрая ме отнесе
Далеч от всички тъмни страхове

Сега живея бяла и епична
Във източна вълшебна равнина
Във приказката звездна и логична
Аз чакам да се сбъдна в синева

А той ще дойде щом мига настане
Със своите разперени крила
Във минало тъгата ще остане
И пак ще грее вечна Свобода

:)
Радвам ти се Arrow, време беше пак да си побърборим и постихотворстваме!
Прегръдки!*

Ето - време мина доста,
Този път не скачай,
а мини по моста...:)

В Разград има два моста - Орлов и Лъвов:)
По кой от двата да мина? ;)
Я по-добре да си препускам с колата по пътя, че на мостове вяра нямам...
Усмихнат ден днес, Arrow!:)
До скоро!

Ели

Под Лъвов мост минава Лом
и нашата любов.
Да я зова ли в спомени, нахлули с взлом
или да мина напряко по Орлов:)

нощен поздрав от Аполинер,
от Разград един мой авер:)

Дълбока мисъл и силни, ненапрапени емоции.
Постигнала си стил, с който се открояваш...
Поздрави!

През Разград тече река Бели Лом!
Живеем близо до нея.
Всяка сутрин я прекосявам на път за работа.
Щом става въпрос за любов,
мисля че по-добрия вариант е Орлов.
Само да не ни хванат от прокуратурата
и да ни затворят в ареста, защото тия две
институции в Разград са близо до Орлов мост ;)

А Аполинер не го познавам,
не е от моя квартал, но благодаря за поздрава!
Усмихнат ден, Arrow!:)

Ели
______________________________
Ръцете ни са мост през времето
Протягат се във сънища мечти
И искат да отхвърлят бремето
Свободна пак душата да лети

Една любов ни пази в ъгъла
За други светове шепти
И някак си напук на мъката
Тя всеки ден по-истинска блести

:)

Благодаря ти за коментара, Ели.
Сигурно си го чела в Откровения,
качила съм го и там, в профила ми.
Радвам се, че си го усетила по такъв начин.
Това са някакви сигнали от подсъзнанието ми.
Аз просто ги изписвам.
Излизат в стихотворен вид.
Това е и начин да си почина от натовареното ми
ежедневие в съда.
Дано само да сме здрави и да имаме повод да си
споделим още красиви стихове!
Поздрави от мен и усмивки! :)

Ели