... моя ежедневен път ...

Екстремните ситуации в живеенето….

 

Шофирам от 2006-та година. Пътувам почти ежедневно по своите пътища. Сигурна съм зад волана, но днес за първи път изпитах безсилието, което може да застигне човек в неочаквани моменти на пътя. Както всяка сутрин деня си тръгна усмихнато. Въртяхме се в музикален пирует с Боби в малкия хол, после и с Жоро, минахме и се усмихнахме на момичето на бензиностанцията в края на улицата ни, после оставихме Боби в рехабилитационния център, а той като ме прегърнал с малките си ръчички и ме целуна поне най-малко три пъти преди да се разделим. Регулирахме там някакъв клапан на газовата уредба и колата спря да гасне като предните дни при рязко минаване от високи на ниски обороти, както се оказа впоследствие за наш късмет и радост. Запалих и помахах на съпруга ми. На улицата, от която всяка сутрин вземам колегата Филип огромна машина за асфалтиране препречваше пътя. Включих десен мигач и свих в улицата с предимство да го изчакам. След малко той дойде, качи се и потеглихме. Всичко си беше нормално – слънцето грее, полето от двете страни на шосето едно такова зелено и есенно усмихнато, птици прелитат със свободни криле на фона на синьото небесно.  Напълнихме очите с доза свобода докато чакахме да вдигнат бариерата на жп прелеза. Влака премина и продължихме. Първа, втора, трета, четвърта, пета, газ, а от радиото инспектор N Joy ми съобщи, че трябва да разчитам основно на себе си и собствените си умения. После имаше ред приятно ритмични песни.  А с Филип си говорихме за местните данъци и такси, за нотариалните такси и възбраните, които се вписват в решенията при обявяване на предварителни договори за окончателни от съда.  Така неусетно преминахме дългия прав участък в гората на Воден, където се кара понякога и със 120 км/час, последва лек наклон надолу в левия завой, а после изкачване нагоре в десния завой преди разклона за село Голямо Йонково. И точно в момента, в който се изкачихме на високото и се отвори изгледа на пътя за спускане в началото на който е разклона за селото видях ТИР-а. Беше в дясното оширение на пътя, предназначено за временно спиране и се готвеше да навлезе в платното за движение, тъй като кабината на влекача беше вече перпендикулярна на оста на пътя. Шофьора ме видя, но незнам защо реши че трябва да спра и вместо той да спре да извършва маневра, за която мястото е крайно неподходящо (поради липса на видимост и достатъчно място), навлезе в платната за движение блокирайки с прицепа целия път напречно. Дори не знам как успях да реагирам. Започнах да натискам спирачките – един, два, три, четири пъти, видях че оборотите падат, скоростта също, но колата започна да се пързаля оставяйки след себе си спирачни следи. Ако продължахме напред щяхме да се забием буквално в средата на прицепа, от дясно нямаше достатъчно видимост дали в оширението, от което ТИР-а излизаше има достатъчно място, за да спрем без да се блъснем в задната част на прицепа или бетонната изградена стена, свих волана в ляво опитвайки се да изкарам автомобила от платното в банкета, но докато се движех в избраната инстинктивно посока, видях че влекача на ТИР-а е свил вече нагоре, в обратната посока и се движи фронтално срещу мен, препречвайки ми траекторията на движение към банкета. До последно натисках спирачките и в ума си само повтарях “спри, спри, спри, моля те, спри…..”. Мъничката ни кола се закова буквално на 10 сантиметра от муцуната на кабината на влекача на ТИР-а. Една минута ми трябваше да се освестя какво се случва и да спрада стискам волана, да включа на задна скорост и да изтегля Туингото, за да освободя пътя на въпросния румънски ТИР. Изтеглих се назад, после подкарах напред в дясно, румънеца вече беше изтеглил прицепа в платното за насрещно движение и продължих. Всичко стана толкова бързо, че дори нямах време на място да се ядосам, да скокна от автомобила, да  накарам шофьора на ТИР-а да се застопори на място по начина, по който ни блокира и да извикам катаджиите от Исперихското РПУ.  Видях само спирачните си следи. Там ясно се вижда, кога съм го възприела и какво съм се опитала да направя, за да избегна директния ни челен сблъсък с прицепа блокиращ цялото шосе и къде съм спряла. Явно днес не беше деня за умиране. Карах пет минути в мълчание, докато изкачихме следващото стръмно към село Малко Йонково, минахме населеното място и едва когато започнахме да се спускаме Филип сподели, че се е зачудил дали в момента, в който започнахме да се пързаляме да дръпне ръчната спирачка, но се е отказал и е оставил всичко в моите ръце. Преценил е, че ако издърпа ръчната може Туингото да се завърти, заради парзалянето по леко влажния асфалт, да стане неуправляемо и при завъртването да се удари с някоя от страните си директно в прицепа. Незнам. Все още всичко ми трепери. Определено се чувствам като в онази мисъл – “Today Is The First Day Of The Rest Of Your Life”! Ако съпруга ми не бе настроил сутринта винтилите на газовата уредба, за да не гасне автомобила при спадане на оборотите рязко, при създалата се ситуация и опита ми да спра, спирачките на колата щяха да блокират, както ми се случваше предни дни при движението ни между Разград и Исперих, и със сигурност щяхме да се блъснем или в прицепа или кабината на ТИР-а със скорост минимум 90 км/час. Факт!  За пореден път си дадох сметка колко са важни миговете в съществуването ни и как трябва да се цени всяка глътка въздух. Земята е едно прекрасно място за съществуване и трябва да изживяваме пълноценно всяка направена стъпка през безвремието Живот, защото за миг всичко може да се трансформира необратимо. Малки сме всъщност и нищо не зависи от нас. Ние просто можем да следваме пътя.

 

А днес един мой приятел от детството имаше рожден ден. Щеше да стане на 37. За съжаление миналата година Станислав почина. Снощи си мислих за него и за пътищата на Съдбата и за едно стихо, което писах по повод неговата кончина. Май случката от днес е добър повод да си го припомня.

На Теб, който ще прочетеш тези редове искам да ти кажа Благодаря ти, че си част от моя свят и да ти пожелая да вървиш по своите ежедневни пътища Винаги с Вяра, защото всяко нещо в живота ни, се случва За Добро!

 

Обичам Ви, Приятели реални и виртуални!.... 

                                                                                                  Ели     

 

---

 

Не ни е време още за умиране ~

 

 

 

Не ни е време още за умиране....

Не ни е....

Не ни е време да си тръгнем от света....

Та колко грешки още....

Има да стопираме....

И колко пътища....

Да извървим във Любовта....

 

Не ни е време още за пътуване....

Към себе си....

Отвъд безбрежността....

Надежда колко още....

Има да събираме....

Преди да си отиде....

Младостта....

 

Но времето не пита....

Просто случва се....

И като вятъра отлита....

Във нощта....

Една душа в безкрайното....

Изгубва се....

Преборила в нетрайното....

Страха....

 

22.06.2012г.

@Eli

 

---

 

***
 

в такава сложна ситуация. Браво! Аз като видя ТИР и ми настръхва косицата, та за това се отказах да карам кола. Горе главата момиче, изобщо не го анализирай повече, а забрави. Усмихни се и извикай: " ЖИВА СЪМ, ЩАСТЛИВА СЪМ". А за твоя приятел, съжалявам. Да се надяваме, че е отишъл в по-добрия свят. Поздрави!

Радвам се, че си жива и здрава...<3

Вече и ти имаш своята среща със Смъртта. С чувството за прескачане на невидимата граница между живота и истинското безвремие. На сепването, колко малко ни дели от нея, и как тя ни дебне, абсолютно неподготвени. Благодари на своя Ангел Спасител, който е пърхал около теб и е направлявал действията ти, за да се измъкнеш от хватката и, както и на навременната уж случайност за регулиране на газовата уредба на колата. Почти всеки има в живота си такива стряскащи епизоди, които следва да ни смирят пред непредвидимото, за да оценим истинските стойности на живота...

Майче,
квото - такова, бе! Пак ще се усмихвам...
Ама май имам нужда от куршум или восък....
Щот вътре ми е на възел...
Много неща ми дойдоха малко доста в повече напоследък....
Айде специален поздрав за тебе и приятелките в блога с ето това - > ей тъй съм аз зад волана :
http://vbox7.com/play:62390a1fe1
Прегръдки,

Ели

Благодаря ти, Ани!
Усмивки :))

Ели

Здрасти, Джани,
в интерес на истината това не е първия път....
2008-ма при второто раждане можеше да е фатална...
Благодарности на мама (само тя е моя ангел пазител)
и на вярата ми в доброто!
Хубава вечер и ти благодаря!
Всичко е така както си го написал - има случайни неслучайности...

Ели

Силно момиче си! Благодарна съм, че Днес си Тук и споделяш , готова да продължиш устрема си в живота. Искрено се радвам, че те срещнах, макар и във виртуала. Неочаквани изненади поднася животът.
Съжалявам за приятеля ти, толкова млад живот!
Бъди много, много щастлива, Ели!
С много обич!

Здрасти, Вася,
благодаря ти за пожеланията, мила!
Нали знаеш, че щастието е посока, не място, но и място е като че ли....
та в тоя ред на мисли - следвам си аз посоката и вървя напред,
но си и пазя защитеното място!
Щастлива съм с моите момчета.
Знаеш ли, днес като стана така и на работа целия ден си мислех
как вечерта ще се прибера вкъщи, при Жоро, Дани и Бобчо и тегавото ми
състояние ще ме отпусне. Някак наистина вкъщи си се чувствам като
в моя си непристъпна крепост, защитена от бури, от лошото, от всичко
което ме кара да се усещам неспокойна и несигурна.
И повярвай ми, в момента наистина така ми е....
И аз се радвам, че ни срещна виртуала, Вася.
Аз съм така устроена, че се радвам на Всяко случване
в живота си, защото от всяко случване научавам по нещо ново -
за самата себе си, за света като цяло, за съществуването!
Типичен любопитен и любознателен водолей!
Много прегръдки и за теб от мен и ти да си жива и здрава, Вася,

Ели

пп : А Станислав беше готино момче, рисуваше много хубаво, идеен, но... понякога така се случва в живота... Мислим си за него и се молим да е на едно по-добро и по-светло място....

имам шест срещи със смърта. Първата я преживях много тежко, но следващите ги приех, като нещо нормално, което е трябвало да се случи в живота. Някак си претръпнах от бедите и не им забелязвам, но често се питам,,Няма ли да имат край"....
Запазила си самообладание, а и късметът е бил на твоя страна. Най-важното в такъв момент е да си хладнокръвна и колкото повече се усложняват нещата, това да те вдъхновява за безмилостна борба срещу неволята в моментана ситуация. Стой винаги нащрек, че неволята носи винаги изненади. Бъди весела, щастлива и винаги твърда към неволята.....

Здрасти преди лека нощ:))
Обещавам да стоя на щрек!
За хладнокръвието - аз не случайно съм си избрала такъв аватар... ;)
Благодаря ти за пожеланията!Как беше онази мисъл - това, което не ни убива ни прави по-силни. Хубави сънища, без крайно екстремни случвания в тях :))))

Ели

в един момент от този разказ, инстинктивно потърсих с крак спирачния педал...слава Богу, че шофьорът е галеник на съдбата:)), не знам, дали си си направила пълен анализ на случилото се, но от прочетеното знам, че е имало изключителен баланс в предпоставките за тази пресечна точка...ако изключим неадекватното държание на румънския тираджия...ти също си "помогнала" по малко и в двете направления ....хубавото в този случай, че единствените потърпевши са твоите надбъбречните жлези... преизпълнили производствения си план отделяйки годишния си лимит може би....
Тази твоя случка ми припомни нещо от историята на Римската империя, как Цезар е проверявал личната си гвардия.
За хладнокръвните хора с бързи рефлекси:
Наздраве!

Това е живота. Прекрасно утро, но никой няма представа как ще завърши денят му...
Радвам се, че при теб е приключил добре, Ели!
Прекрасен ден, мила!

Здрасти, hop-e :))
Ами да ти кажа в конкретната ситуация аз си карах по пътя с предимство, с допустима скорост и тираджията въпреки че ме видя изкара прицепа и блокира цялото шосе! Това се случи. Основният въпрос е защо тираджиите очевидно си въобразяват, че останалите участници в движението са длъжни да се съобразяват с тях? Защото са по-големи като габарити ли? И очевидно си въобразяват, че за тях правилата за движение по пътищата не важат, защото до колкото имам впечатления от пътната маркировка на въпросното място - тя е непрекъсната, което си означава че обратните завои там са забранени! Както и да е... Благодарна съм на Ангела Пазител и че запазих самообладание!
Хубав нов ден ти пожелавам, hop-e и Наздраве и от мен! :))

Ели (хладнокръвната)
:)))))

Благодаря ти, Скарлет!
Може би именно заради тази неизвестност животът е тъй вълнуващо прекрасен...
Прегръдки за теб и хубави почивни дни! :))

Ели

Определено не е бил твоят закодиран миг мила,нали знаеш,че когато дойде този миг...човек не помни и не знае как и защо се е случило,само гледа ,,отгоре" и се чуди ,,какво е станало.."..Е,понякога и на смъртта и се бъгва компа:)))
Когато и където е закодирано..ще ни се случи!!
Карпе Дием!!
А аз обожавам 250 /час!!И знам,че някой ден ще полетя без приземяване:))
И както казва едно наше момиче тук,,аре бе,кво ти пука"!!!
Поздрави от облачната Болоня днес!! Утре ще е слънчево!!:))
Прегръдки с усмивка!!

http://www.youtube.com/watch?v=CijPyG8UW8c
за един хубав миг!:)

за да не повтарят идиотизма си отново и отново, докато някой невиннен умре.

Здрасти и благодаря ти, Милейди:)
Абсолютно си права за закодирания миг!
Незнам аз във въпросния момент, когато настъпи се надявам да видя нежното усмихнато лице на майка ми.... а после да излетя като космическа ракета нагоре към синевата, хич и няма да погледна надолу и няма да се чудя:))
Веднага ще се съсредоточа в новия си вид съществуване, ограничавайки до минимум възможностите да бъда пак вкарвана в рамки и граници, разбирай тяло:))))
Благодаря за песничката на Тото Котуньо, за настоящия час е много актуална!
Проблема е, че нещо съм се стреснала и не мога да спя. Тялото се отпуска, но вътре всичко се тресе.... Дано намерим варианта за овладяване на създалото се тегаво положение...
А относно въпроса поставен в поста в твоя блог - аз съм за Liberta - беше любимата песен на мама, наред с една на Жо Дасен:))
Спокойна нощ от мен и усмивки,

Ели
________________________________________________
Поздрав с една моя любима песничка от любимо филмче:
http://vbox7.com/play:814d05fe

Еви,
в него момент единственото което исках беше
по-бързо да се махна от мястото...
Буквално на авто пилот бяха всички действия....
Много се стреснах....
Днес си хапнаха питчици със сирене и шарена сол за наше здраве и наша хубост ;)
Прегръщам те,

Ели

Вили,
Кратко, точно и ясно!
Както обичам!
Благодаря ти!
Усмивки :))

Ели

е повече от доказателство, че се справяш в най-тежки мигове. И все пак - благодаря на Бог, че те е съхранил. С обич.

Благодаря ти, Систър!
Нещо нямам сила и енергия за интернет общуване напоследък...
Дано да е нещо временно...
Вторачила съм се в реалността и това ми помага да не мисля за нещата, които ми тежат... Просто "срещата" с прицепа беше кулминация на ред други работи... :((
Дано е било последното в редицата и нещата да се оправят...
Прегръщам те много!

Ели

Eх, какво да кажа...
Просто, здравей!:)

:)))))
Здравей, Тинка!
Благодаря ти!
Ето едно музикално "Здравей" за което се сетих...
Отивам на среща с една приятелка и знам, че ще си изкараме хубаво!
Хубава вечер на теб, мила! :))

Ели
_____________________________________
Монолит - "Здравей"
http://vbox7.com/play:cb9aec5d

"Малки сме всъщност и нищо не зависи от нас. Ние просто можем да следваме пътя."
Току що го прочетох...не мога да повярвам...На мен ми се случи подобно осъзнаване на 6-ти ...не с кола...,но достатъчно,за да преобърне усещането ми за живота....и аз се справих...,но още не мога да дойда на себе си...и се удивявам какви сили се включват в човека в такива моменте...Прегръщам те...Наистина не ни е време за умиране,Ели...Най-хубавото е пред нас!

Щастливка си ти Еличка!Господ те пази! Хубава вечер!

Здрасти, мила,
прочетох на мейла за твоето приключение ииии.... за другите работи!:))))
Много се радвам на щастливи хора! И права си - заслужаваме го!
Взех да си повтарям четирите мантри, за които прочетох в блог-а на Криси, дори тая сутрин си ги написах на разноцветни квадратни листчета (според личното усещане за дума - цвят) и си ги забодох на работната дъска в кабинета!
Сега си ги гледам и се усмихвам....
Ето как ги подредих :
Съжалявам - синьо (като небето и вятъра)
Прости ми - розово (като цветето роза)
Благодаря ти - зелено (като любимата ми трева)
Обичам те - жълто (като слънцето)
Ето поста, който ме вдъхнови за начало на седмицата :
http://krysy.blog.bg/hobi/2013/11/10/hooponopono.1203466
Прегръщам те и ще чакам продължениетооооооо..... :))))))

Ели

Наистина съм щастливка, Алекс!
Тези дни имах възможност да мисля и анализирам преживяното,
свързвайки го с други нишки в моето житейско случване, актуални
към същия момент.
Да кажем, че премеждието ми е помогнало да взема важни решения
и да крача оттук натам много по-уверено по своя път, без да гледам назад...
Благодаря ти, че се отби и коментира!
Пожелавам ти хубава нова седмица,

Ели

Точно в такива моменти осъзнаваш колко е важно да живееш днес,тук и сега...на MAX...,защото утре може да е късно...Че имаме със сигурност единствено сегашния миг...и трябва да го изживеем възможно най-красиво и пълноценно..

Мила,
напълно е така - има само Сега!
Днес се разписах в една група във Фейс-а и познай....
Кът' няква фурия - докато се появя и настъпи смут и се подкара една полемикаааа.... :))))))
А също така сутринта имаше едно интересно преживяване - карам си колата и минавам покрай една сливова градина, преди едно от селата на път за Исперих. В един момент виждам с периферното си зрение първо как преминавайки покрай едно дърво един орел разпери крила и полетя над самото ми панорамно стъкло на Ренцето, без малко да катапултира на предния ми капак. :)))) Беше много интересно. Видях го в дясната половина на стъклото ми, размаха криле, летеше паралелно с колата, а после след миг се изгуби.... Много странно усещане имах... Сякаш бях в кадър от приказката....
Миговете творят чудото наречено Живот....
Снощи имах настроение и клипирах! Ето клипа, който е специален поздрав за теб и още няколко човека от виртуалното, които обичат присъствието ми в техния свят и аз обичам тяхното в моя, защото ме карат да се чувствам ценна и разбрана, а също и обичана и за всичките ми приятели от реалността, които обичат да ми държат ръката и аз техните! Прегръдки и усмивки много,

Ели
________________________________________
Знаеш ли...
http://vbox7.com/play:93d8e19c39

Настръхнах и изтръпнах и от разказа за случилото се и за приятеля ти!

"Благодаря ти, че си част от моя свят и да ти пожелая да вървиш по своите ежедневни пътища Винаги с Вяра, защото всяко нещо в живота ни, се случва За Добро!"

Прегръщам те силно и /знаеш още как/.

Здрасти, Кате,
да... за съжаление страшно си беше, но вече се поуспокоих...
Относно Станислав - ужасно е когато умират млади хора, наши връстници...
Мен тая вечер един щеше да ме блъсне фронтално - на забранено, в тъмното, изпреварва с огромна скорост. Взех да мигам с фаровете насреща му и скочих на спирачките, но познай ако беше връхлетял отгоре ми дали това щеше да има ефект... Дават книжки на откровени авто хулигани и малоумници безотговорни... Трябва да ги подлагат на психо тестове, преди да ги пускат свободно по пътищата....
Благодаря ти за посещението. Само малко да се поосвободя, че ми е много натоварено на работа и ще мина да си прочета при теб на спокойствие!
Прегръщам те, Кате,

Ели

Нека Бог да те пази все така!
Прегръдки от мен!