---

Да я откраднеш...

"Красива и умна жена не се намира случайно,
трябва да си я откраднеш от този, който не я заслужава!"
/Светослав Трайков/

Летеше. Устремено в среднощния мрак. Докосваше звездите с дъха си. Проблясваше като едва видима светкавица над хребетите. Със зеници отразяваше корите на дърветата в притихналите борови гори. Кацаше за кратко, за да отпие глътка живителна сила от сребристите на лунна светлина води на реките. И после пак летеше. И летеше. Крилете му чертаеха параболи. Въртяха полегналите осморки на безкрайността. Поемаше дълбоко дъх и се издигаше над облаците. После стремително се спускаше в най-ниското. Други птици го следваха за кратко, но после оставаха назад. Като листа разпилени по вятъра. Скоростта се увеличаваше. А дирите му се  превръщаха в дъждовни капки. Пееше му се, но душата мълчеше. Летеше. Пренасяше мечтите в друго измерение. Редеше ги по напрашените рафтове на надеждата.  Впиваше нокти в твърди скали. Набождаше пера в смълчани треви. Клепачите му натежаваха и заспиваше за няколко милисекунди. А после отново се стрелваше в безкрайното. С копнеж към желаното някъде.  Обсебен от ритъма на кръвта завихрен в едно сърце. Чуваше го през ноктите си. И през човката си. И през погледа на скитник над полетата. Пресъхнаха страховете му. Стопиха се съмненията му. Изтляха солените сълзи в езерцата от минало. Летеше изпънат като струна. Като опънати тетива. Като рапира. Препускаше със вятъра. И вятър беше. Шептеше на кометите. Комета беше. Пътуваше през времето и пространството. И време беше. Променяше себе си. Променяше и света.

Тя спеше и сънуваше концентричните кръгове от ехото на камък хвърлен във смълчани води. Стоеше боса и премръзнала на брега. Взираше се в отражението си. Венецът от жълти глухарчета единствено топлеше косите и. Бялата ленена риза до глезените с пъстри шевици по края на ръкавите ту се издуваше от вятъра, ту прилепваше плътно и очартаваше снагата и. Плачеше, а сълзи не потичаха. Говореше, а сноп от думи на прозвънваше. И сякаш дочула нечий зов разстлан по водите, протегна дясна ръка право напред. Във очакване. Луната огря пръстите и, а само след миг огромна птица долетя и кацна по протежението на лъчевата кост. Заби огромните си нокти в меката И кожа. Остави отпечатъци и кървави бразди. Но не болеше. Зеления И поглед срещна две очи. Две дълбоки очи от двете страни на заострена човка.  Заскита във тях... А после... Внезапно птицата разпери криле. Обгърна я. Стопли я. Претопи я. Превърна я в музика. Завъртяха се в пирует и поеха нагоре. По невидима спирала. Танцувайки.Открадна я.... Бе четири часа след полунощ. Камбаната на градския часовник счупи мрака. Два силуета – той и тя. Изчезнаха. Един във друг преляли без остатък.

 

Епилог

Утринното слънце го целуна по носа. Разтърка очи и отново засвети. Обърна поглед към разпиляната по възглавницата до него чуплива дълга мека коса. Усмихна се и пак благодари, че още можеше да я нарича „моя”.  Погали я едва чуто. Тя само леко се усмихна с ъгълчетата на устните си. Промърмори в съня  и продължи да диша равномерно. Някой пусна радиото в съседите. Разнесе се гласът на Аксел – „Искаш любов... Едно чувство дълбоко във тебе...Любовта... е нещото, което не можеш да скриеш...Искаш Любов... спасението във очите ти... Любовта... е нещото, което не можеш да скриеш...” Надигна се... Време беше пак за път... Оня най-дългия... Към собствената и единствено възможна пулсираща Истина...

15.09.2013
By cinderellathespy

 

---

***
 

 

жената-предмет, може да бъде открадната.....

Колега,
всеки има право на мнение...
Не се сблъсквам за първи път с някой, който по определени причини
и капацитет не може да разбере какво искам да кажа! Приятен ден!
Нали се сещаш, че палците надолу си ги показваш само на себе си? М? ;)

Е.

твоят шеметен полет разпиля въздуха с истини.
поздрав за чудесния разказ, дивачке.

..."спасението е в очите ни"! Открадната любов или открадната от самотата??? поздрави, Ели, днес е денят на Любовта, скрепена от надежда, вяра и мъдрост. Усмивки!

Е, слава Богу, живеем и в други измерения! Красиво си го описала! Поздрав!

правенето на вълшебства. А който не те харесва, просто не е за твоя свят.
Честит празник!

Ех, чак ми се прииска аз да можех да летя и да те открадна... :) Ще ме вкараш ли после в затвора :)

Търсиш си белята с това "Ела, вълчо, изяж ме...", нооо е написано страхотно. Най-доброто ти произведение по моята скромна оценка, браво!!!
Дай да ти редим сега идна прикаска на сигански по темата: зачирвента шапка :))
http://gmnet.blog.bg/technology/2006/03/09/romski-prikazki-zachervenoto-shapka.1111
Усмивки и много любов :)

Еви,
думите в коментара ти са страхотно подредени...
Незнам какво да отговоря! Честно!
Ако въздуха е разпилян с истини - Доволна съм!:)
Остава сега и истините да бъдат (Р)азбрани!
Щото, колкото и да не ни се вярва, времето му
на всяко нещо си идва!Обстоятелства просто, не че нещо...;)
Прегръщам те ииии мисля си за теб, както винаги!

Ели
_______________________________________
ps : И онова парче дето ти го пуснах в твоя блог
наистина много ми харесва...ееееех...:))
А относно коментарите - когато имам настроение
и време обичам да пиша и да си разсъждавам, но...
... незнам кво ще правиме когато коментарите ... секнат...

Здрасти, Майче,
по зададения въпрос - и двете :))
За "Вяра, Надежда и Любов" - съжалявам само, че не стигнах
до църквата да запаля свещ и да се помоля за пореден път да ми се сбъднат желанията които сипя след мен като ситни вълшебни камъчета, за да може ако на някого му потрябвам да ме намери или пък ако се наложи да потърся обратен път към някого/ нещо да имам добър и траен ориентир...:)) Незнам дали е мъдро, но сипя с вяра и надежда...
Прегръщам те! Щастлив и светъл празник за теб и твоите близки, Майче!

Ели

Здрасти, hel,
благодаря ти...
Да... спасението от руслото на реалността...
... в другите измерения ...
Хубава вечер! И усмивки!:)

Ели

Дидо,
привет ти! Радвам се да те видя!:))
По принцип съм толерантна към всичко и всички,
просто много отдавна вече не се впечатлявам
от оценките на околния свят за мен или буквите ми.
Такава съм, каквато съм и туй то! Каквато са ме създали
Ценка и Денчо, за което съм им благодарна и ги обичам
и каквато съм се изградила през последните 19 години...
И аз си имам моменти, в които се издразвам на нещо казано
не на място, но то е от конкретния контекст на реалността ми,
а това дежурство ми спира тока и имам моменти, в които
чета криво...и отговарям кът' дърво...ха ха ха :))))))))

Да ти кажа честно, това за вълшебствата си прав:))
И така е - привличаме и ни търсят подобни на нас, но и различни и неповторими по своему...
И в това именно е интересното...
И на теб честит празник, Дидо и хубава усмихната вечер!:))

Ели

Та? Жаб?
Кога щИ мА крадеш, чи дън спа прекалено дълбоко:))
Пък след кът' изденсим пируетния танц и тА осъдя,
ще стана докторка, ще сА цаня в затворническия лазарет
и под предлог чИ ти лекувам татуирания десен плавник,
ще сА срещаме и обичаме тайно ... а ти ще търпиш инжекциите,
които ката ден ще ти бия след като първо съм те поупоила с райски газ...:))
Пък някой ден кът' ни омръзне да си затворник и любовта ни да е заключена зад
дебелите стени и решетки, ще тА целуна и ти ще се превърнеш в принц (може и принцеса - не предирям - приказно да Е) и ще заживеем доволни и честити зад девет земи в десета:))

пп : Е, аз от време на време ще пътувам насам-натам по шпионски дела, ама ти ще го изтърпиш това... щото много ще ме обичаш... :)))))
Прегръщ и благодаря ти,

Ели
_________________________________
Prison Break....
http://vbox7.com/play:97d3fe1e

Време беше и аз да си потърся белята:)))
Здрасти, Arrow!
това за шапчицата червена много ме разсмя...:))))))
Знаеш тиии как да създаваш настроение, не само да береш
лалета и зелени клонки, ли беше за мен и кака Жабка, хах :)))
Ний тайно щИ сА примолим на Етина да дава тъй от времИ на времИ
по Идно лаленцИ, че с тез клонкиииии.... шубрак ще изградим и послеееее....ммм?:))))) Ще има да цакаме по цял ден карти там с кака Жаба и
нито тя ще си гледа блатните жабешки дела, нито аз ще си изпълнявам акуратно шпионските мисии... Ще станииии.... ох, леле мале.... :)))))))))

Сега сериозно - благодаря ти за оценката
относно мойто скромно творческо изпълнение!
Междувременно вчера получих данни за мястото.
Работа ни чака!
До скоро! Очаквай включване!
Времето върви и вече взе сериозно да ме притиска...
Усмивки и хубава празнична вечер,

Ели
________________________________
You Keep On Moving...
http://vbox7.com/play:252de786

Променяш себе си, променяш света...Приятно за скитане четиво - търсиш се, намираш се, намираш...благодаря за удоволствието!

"благодари, че още можеше да я нарича „моя”
ме разби!
Ели, Ели...посънувах си при теб...

Това качество ме изненада!:)
Какво да кажа... много интересно, хубаво, като приказка за красива обреченост между две души, така телепатична, но и неминуемо нормална, защото личи, че са една за друга...:) И въпреки, че разказът ти за тях изглежда само романтичен, все пак е и секси (заради епизода с първата им среща), и това също много ми допадна:)
:)Качествена жена се "краде" само ако тя е съгласна... Финалната благодарност на героя е много на място:)
Поздравления!

Привет!
И на мен Твоето за Любовта ми хареса много!
И така е - все се търсим сами себе си, търсим другия, търсим света като цяло...,
а вечния ни двигател в това търсене си остава Любовта...
Немирни вълшебници-скитници сме! :))
Винаги си добре дошла насам, benra !
Благодаря ти сърдечно за включването и спокойна нощ!:)

Ели

Мила,
днес гледах едно видео клипче при Нико Зомби
и песничката и клипа много ми харесаха. С кадри от
"Тетрадката"! За тебе имам едно стихо, което
избликна току що, а се бях нагласила да спя...
... ама като потече и... докато не напиша точка
и не мога да успокоя мозъка...
Та стига съм се обяснявала - > :))))))

Kiss The Rain…

Обливаше я есенния дъжд
Споделяше немирно свойте тайни
А после си отиде изведнъж
Остави Я със мислите И трайни...
А тя протегна вятърни ръце
Заслушана във песен от капчука
С очите си подирила небе
Намери в него слънчева пролука
Промуши в нея тихия си зов
Че още страст гореща я изгаря
Ала върви по своя път суров
И всекиму вратите не отваря
Една звезда внезапно зашептя
Послание написа по тревите
И в него героинята видя
На своя мил нозете и очите
Пристъпи и се вплете нежна в тях
Подобно на дърво увило клони
А после от вълшебния си смях
По нечии следи прашец отрони
До утрото се скитаха така
Едни във други сенки и надежди
В мълчание споделяха слова
Гримасничеха с устни и със вежди
Стопиха се със първите лъчи
Отново във реалния театър...
След тях остана песен да звучи...
Целунат дъжд превърнат в шепа вятър...

Прегръщам те, Ети и нали знаеш, че
от шпионажа от очите нищо не убягва,
особенно като ни се дават жокери:))))))

Ели
___________________________________
Dare - Kiss The Rain
http://www.youtube.com/watch?v=F3cVoSZ3J2o

Здравей и благодаря ти, vostroto!
А на мен ми хареса твоя прочит!!!
Радвам се, когато написаното има различни тълкувания,
през призмата на светогледа на различните читатели.
Става интересна дискусия...
Чуй сега една тайна!:))
Всъщност героите са 4 и не случайно е сложен клипа
от "Легенди за страстта", нали си гледал филмчето...
Спокойна и изпълнена с интересни ракурси нощ!
Благодаря ти пак сърдечно за коментара и оценката на моите опити за писане!

Ели

Ели, винаги съм обичал огнения ти знак!
Фениксова жена си ти .
Моля те не го губи, защото той е твоя вечен талисман . Рядък е.
Нещо от твоя репертоар:
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/09/17/da-ia-otkradnesh.1149650

Намерих в блога ти целия сном поетизиращи и с афинитет към изящното слово. Което е твърде показателно за съдържимото в него. И аз отпих глътка от словесната ти амброзия. Могъща хищна птица, похищаваща тръпнеща от желание девица! Толкова завладяващо, дори и за воаерстващите отстрани. Прадревно и винаги актуално, като похищаването на Европа от Зевс. Поздрави :)

Този линк исках да ти пратя.
Корекция:)))
http://www.youtube.com/watch?v=fsgrS94aDXs

~ ~ ~



Добър ден, Ади,
благодаря ти за хубавите и мили коментари!
Особенно за определението:)))
Чувството за принадлежност го избира духа и
само той може да избере да или да не принадлежи...
И да - рядък е той и затова така се случва магията...
Най-важно е да сме здрави!
Другото е достатъчно извървян път, мисля си...
Относно цитирания линк - предположих, че нещо е объркано,
щото препраща към този пост..., обаче в реда на твоите мисли
се сетих за нещо писано в първата ми година тук :
http://cinderellathespy.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/30/kato-feniks.329040
:))

Благодаря ти за парчето на Аксел, Ади!
Аз си го обичам този китаржия и вокала му Джони:))
А ето Го Парчето :
vbox7.com/play:ede55c007 :))
Дълъг ще е този път... но сили имамЕ да го вървим...
... защото смЕ над думите...

Прегръдка топла!
Благодаря ти, приятелче!
Скоро ще напиша поста за пътуването в Европа!
Невероятно беше...
Усмивки :))

Ели

Здрасти, Джани,
благодаря ти за посещението и хубавия коментар.
Това е моето оазисче за бягство от реалността...
Понякога съм тук трайно... Друг път отсъствам за дълго,
но дори когато не пиша обичам да влизам, да се връщам назад,
да чета, пак и пак да се самоанализирам и да поглеждам на нещата
от нови ъгли и гл.точки...
Обичам и разговорите, които заформяме под постовете...
В ежедневието заради натоварването в работата, а и семейните ангажименти
не ми остава много време за разговаряне.... :))
Много ти Благодаря, че влезе, прочете и ми написа интересни коментари!
Ще отговоря и на другите два, но като изляза от залата,
че днес ми е ден за съденици...
Усмихнато да ти е и поздрави от мен,

Ели
________________________________
Ето поздрав и с една песничка :
(така ми се иска да пробвам това със скока в чашата с водата, хах) :))
http://vbox7.com/play:94563723c5

Тая любов бее!
<3

Ех...
Прегръдка и за теб, мила!:)

Авраам Руссо - Далеко-далеко
http://www.youtube.com/watch?v=4fxam02XAss

Търъдъм... сълзичка...

Ели (дето се е скапала от бач)
...

И аз погостувах в блога ти и останах очарована. А разказът ти е неописуемо красив. Аз видях едно магнетично привличане, преодоляло пространството и времето. Любовта е безгранична. Магия е това, което си сътворила. Четох го няколко пъти и заради насладата от изразните средства.
Поздрави!

Здрасти, Вася,
радвам се, че си наминала.
Аз снощи бях на село. Обичам от време на време
да се усамотявам там - без компютри, интернети и так.нат.
На спокойствие и на един дъх изчетох една много хубава книжка
на Ивинела Самуилова - "Животът може да е Чудо"!:))
Хубаво е, когато думите ни докосват. Така създаваме невидими
връзки помежду си. Мен винаги ме радва общуването и в реалността
и във виртуала с хубави и интелигентни хора като теб. Все пак
аз съм шпионка и си следя разни неща, дори и мълчаливо!:))
Пак да дойдеш! Нали?:))
По принцип редовния почти ежедневен "шпионски бюлетин";)
тече ето тук :
http://somewhereinthewind.blogspot.com/
Добре дошла си там, по всяко време!:))
Хубав неделен ден ти пожелавам, Вася!

Ели

Чудесен разказ за любовта като преливане намузика и птица, като поемане по най-дългия път... като легенда за страстта...
Поздравления и за клипчето! Един от най-добрите филми за любовта.

И много добре написан. Имам едно възражение към теб и те моля, запомни го даже и да го пренебрегнеш... недей нарича волята желание и мечта. И още веднъж - не наричай волята желание или мечта. Нищо общо между тях и слава Богу - твоето ми прилича на воля :)

Здрасти, Тинка,
радвам се да те "видя" насам...
Как са есенните сини вълни?:))
Любовта е Винаги преливане в другия по възможния начин и по този начин постигане на единение и трайност през времето и пространството...
Дълъг е пътя... А страстта... дори не се бях замисляла от купчинката с думички думата "страст" инстинктивно съм подредила с "време" и "радост"!
И аз много обичам драматизмът на "Легенди за страстта", и Брат Пит обичам, ама и сините очи на Ейдън Куин обичам и свободата на духа, която не знае правила и граници и винаги има достатъчно сила и смелост да понесе ударите на съдбата, и след тях да се изправи по-силна, по-мъдра, по... - вечна, знам ли...
Прегръдки, Тинка!

Ели

Систър,
много точно го определи! Да! Воля Е!
Преди много години беше мечта, после едно пожелано в тъмното на една Коледа желание... и на този етап е Воля!:)
И си вървя аз по пътя, и си свиркам, понякога и плача, и се главоблъскам, ама онова дълбокото изгарящо чувство дето ме държи над земната повърхност не ме напуска... И щом е толкоз трайно и последователно, значи от Него имам нужда в Моята изстрадана реалност, за да оцелявам в изпитанията и да постигам, когато е отредено победи! Поздравявам те с едно мое стихо, от оня ден... Между другото докато правих клипа си мислих за трима човека и единия от тях беше...Ти!
Прегръщам те, Мирка и ти благодаря!...

Ели,

Писмо до Живота...
http://vbox7.com/play:74b72f0daf

шишенцето на добрата воля. Пожелавам ти Бог да е с теб.

Здрасти, Сестричка,
сладко станало, нали?
Като си го погледна и... винаги се усмихвам,
а и от както го имам и заваляха добри новини
и някак по-спокойно дишам...
Благодарско за хубавото пожелание...
Дано, защото имам нужда, на моменти отчайваща...
Много те прегръщам и незнам защо се сетих и за един друг
видео клип, който правих преди време...
Не помня дали съм ти го пускала, но слагам и него
към коментара си :

Следвай ме...
http://www.vbox7.com/play:3fef887add

Спокойна нощ, Систър,

Ели

песента и текстът. Благодаря отново :0

Монолог на водата...
(към брезата)

Не ме съди
То просто в мен извира
Кипи и се превръща
В дим
Във нощите безкрайна
Ме раздира
А в дните се превръща
Във всемир

Прогонвам го
Но то отново хапе
Отново ме облива
Със лъчи
Безмилостно е
Шепна му че грях е
Но то пак ме обича
И мълчи

Подръж водите ми
Изпей ми песен
Дивна
Те златни ще са
Някога в зори
Рискувам да съм
Страстна и немирна
Дано страхът му
Вятърът стопи...

16.10.2013г.
Ели


И на „обяснителната” снимка си много готина,
това пропуснах да ти напиша...
Снощи клипирах на новата програма,
май получих нещо интересно – пускам ти го
и те прегръщам! Да знаеш, че си чакам писмото.... :)))))
http://www.youtube.com/watch?v=ZdgmtGYuXa0