---

     Искам в България...

искам да живея

в България

да тичам

по родни поля

да се губя по пътища

в равното

ехей там

като сричка в дъжда

 

да попивам

във дните си мелници

завъртяни от вятър

с крила

а когато

пробужда ме слънцето

да усмихвам

с дъха си света

 

а децата ми –

огнени пламъци

да са радост

за дом и страна

да растат

като птици и облаци

без да знаят

какво е тъга

 

малко искам

но много ми вземат

вече дълги години

в лъжа

но наметнала кърпена риза

със надежда във джоба

вървя

 

да живея в България

искам

тук да дишам

и тук да умра

само тук са мечтите

в красиво

а небето е с вкус

на дъга

 

22.02.2013г.

@Eli

---

***

Много красиво!...Благодаря. Да го копна, а?

Здравей,
избрах моя си начин да заявя позиция...
Незнам дали е правилен, но е моя...
Щом ти харесва - > копвай...
Планината се притури, но дано да имаме сили и вяра да я дигнем на ново!
Моя смисъл са децата ми, а държавата вече години наред ми демонстрира как няма нужда от тях... Това е най-голямата ми болка....
Хубав ден от мен!

Ели

В унисон със случващото се.

Благодаря ти, Еви,
мъчно ми е...
Това е истината...
Дано има възможен път напред и да имаме сили да го извървим...
Хубава седмица,

Ели

Сърдечен поздрав за написаното! Думи на тъга и надежда. Развълнува ме.
Аз също не искам децата ми да заминат ... Родени сме на прекрасно място, а сякаш го забравихме. Едва ли другаде има толково пустеещи домове.
***
Дано намерим правилния път напред !
Хубав ден!

по родни поля....
Прекрасно е!
Браво!:))

истинско поетично послание... развълнува ме,
Ели... поздравявам те..

И мен рaзвълнува с този стих , Ели !
И аз обичам в България . Може би един ден...

Поздрави, Ели! Страхотно си го написала!

Поздравявам те за разкошното стихотворение!

България си е наша, на всички, ничия не може да бъде и никой не можа да се разпорежда с нас и нашето бъдеще. Поздрави!

Много трогателно!
Поздравления, Еличка!