So Far Away

Отиде си, а после се завърна,
понякога в живота е така,
една огромна пропаст ни разделя
и ветровете връзва на дъга.

По стъпките ти в тъмно се залутах,
подирих светлина в нощта
и много дълго път обратен търсих,
към моя дом, към теб, към радостта.

Обърканите мисли в ракла сложих,
заключих ги със сребърна стрела,
единствено Обичането вложих
във всяка моя стъпка по света.

Спасих се от копнежите по тебе,
погребах ги в душевния зандан,
във цветната Реалност се изгубих –
сред вятъра от слънце разпилян.

Остана ми един прекрасен спомен,
от споделения греховен скок,
в небето ми – един въпрос камбана –
“Научих ли житейския урок?”




Hold me for a while

Единствено мечтите ми остават,
в пулсиращия дъх на есента,
в минутите за отдих се стопяват,
копнежите изпяти в песента.

Единствено далечното жадувам,
очакваност безкрайна за мига,
вселените ни Заедно сънувам
и сенките ни скрити по ръба.

Единствено аз шепна "Прегърни ме",
обвий ме нежно с вятърни ръце,
на сън изписвай мойто име,
във лошото си приказно сърце.




YOU

Who are You?
A dream
After midnight?
A secret
In my lonely mind?
A road
To nowhere?
Lost world
In the Space?


Who are You?
A word
In my hand?
A stone
Down the river?
A coffee box
In front of my door?
A tree
With a funny smile?


Who are You?
A house
With empty rooms?
A wind
With different faces?
A brick
Without a wall?
A shadow
In the passin" days?


I know who You are!
You are my ocean
Between life and dead!
My sun
Before sunrise!
My bird
Standing on my sholder!
My own voice
In the end of My Eternety!



  STILL GOT THE BLUES

Бягащи пръсти
по пиано
по струни
гонени мисли
скрили дъх
помежду ни.

Пустинни пътеки
във коли
в самолети
олютени очи
разпознали
планети.
Някога Някъде под дъжда и
под слънцето
непознат силует
любен нейде
във тъмното.

Далече, но Близо
в часове и
в минути
непознато небе
сила в мене
пробуди.
Идване и отлитане
в дните ми и
във нощите
лутане призрачно
в лабиринт
на въпросите.

Мразене и Обичане
в светлото и
във мрачното
в истини и лъжи
стъпки сляти
към бъдното.

 

В този свят, изтъкан
от истини и лъжи,
всеки от нас е сам...
Толкова далече
е толкова близо,
колкото една вечер
от луната,
когато слиза
зад хоризонта,
изгризана
от идващия ден...
Толкова от мен!:-)

Не ще тъжа!

Светът е малък,
колкото един залък,
минути, часове и дни,
за двама ни
животът си върви.
И Нова в утро се оглеждам
във Залеза ти се процеждам,
дали във истини,
или в лъжи
оставаме си Аз и Ти
по-малко вече ме боли,
Обичам само, запомни!:-)

http://www.youtube.com/watch?v=SfCeG0WmEfk

да са същите няма,
в края на краищата
животът продължава.
Със утрини и залези,
в които ще се срещаме
от другия запазили
по нещичко, по Нещо.
Дали ще бъде Истина,
дали лъжа ще бъде,
единствено и искрено
душата ще отсъди...
Дали ще е болезнено
или дай, боже - не,
на сърцето ти нежно
тя ще се опре...
И може би ще лумне
сред изгрев от искри
или без дъх, бездумно
във залез ще се стопи.:-)

http://www.youtube.com/watch?v=44dxL8J5ylM&feature=related

В приказката погледни
през небесните вълни,
знам, че вътре във душата
се лекува самотата.
Аз съм песен, стих чудесен,
път и труден, но и лесен,
от лъжи не се боя -
с Истината в тях горя,
а Желание Едно
ще се сбъдне за добро,
Вярвай в своите Мечти
и Обичан ще си Ти.:-)

http://www.youtube.com/watch?v=kCNYgIOrqvY

жадуваш ти далечното?
Към близкото с надежда погледни! -
И може би ще видиш Нещото
във изгрева на две очи добри... :)

Здравей, Марине,
благодаря ти за коментара....
А за близкото и далечното....
Дълга е темата....
Поздрави и ползотворна седмица от утре пожелавам!:)
Черпя и едно среднощно парче, дано харесваш Раскал Флатс :
http://www.youtube.com/watch?v=G_eK6I3toPQ

"What hurts the most
Was being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was tryin' to do...."