SHE"S GONE BUT BELIEVE

                        на мама и на мен

Тя си тръгва със росата,
Стъпва леко по тревата,
Скрива в шепите тъгата,
И в утрото прегръща самотата.

Тя остава звездна песен,
Вопъл нежен в ранна есен,
Вечен стон по път нелесен,
От вятър северен понесен.

Тя е огнена жарава,
За изгаряща в нощта забрава,
Фея в горската дъбрава,
Жената със душа корава.

Тя си тръгва със дъгата,
Флиртувайки през рамо със съдбата,
След нея е открехната вратата,
А в дъжд превръща се сълзата.


                                                    ......вече за съжаление 21......

"...След нея е открехната вратата,
А в дъжд превръща се сълзата."

Гуш :(

She's gone...

И вечер мисля аз сама за майчицата ми добра ,
Тя и от небето пак ме пази от зло и врази .
Прегръдка най-сърдечна
на майка и на дъщеря .
За дъщерята е реална , а пък за майка виртуална .

Гуш и на тебе, Бени!
То това, което е в стихото - моето Ми и нейното Ми, душевното, си е в една частичка от сърцето Ми и няма как да мръдне оттам....вече....за добро или зло....

....всеки път, всеки ден, всяка година, си отива по малко.....и липсва, но живота продължава за нас....

Благодаря ти, мила!
Всякакъв коментар е излишен след тези твои думи...
Прегръдка и от мен за теб....

за да се върне в тъмнината
и окуражава ти душата.

Тя е с теб, ти го знаеш, Ели......душите не могат да бъдат разделени от смъртта.

И аз те прегръщам, Ели!
Поздрави за стихотворението! Вечна да е паметта на твоята майчица!

....аз я усещам, винаги е било така....като част от мен....
Благодаря, че намина, Иве! Поздрави!....

Благодаря, Скарлет!
Човек е жив, докато има кой да си спомня за него....