Няма ме. Изчезнах. Стопих се в пространството, сякаш никога не съм съществувала. От дете в мен се борят два гласа. Единия винаги го чувах като добър, утвърждаващ силата на духа, уверяващ че всичко ще бъде наред ако постъпиш по правилния начин. Другия – зъл, настъпателен, усещах го като вечно противопоставяне, като злъч и грубост. Сблъсъкът на двата гласа бе винаги плашещ. Случваше се нощем, някъде по средата между сън и реалност. В утрото винаги си задавах един и същ въпрос – сънувах ли или действително у мен се борят две противоположности – на ангели и демони. Част от мен ли са гласовете, или са от случило се минало, в друг живот, който иска да постави печат и над настоящето ми. После умря човек, когото обичах най-много на този свят. И гласовете спряха. Останаха спомен, от който ме побиваха тръпки. Останаха като въпрос без отговор, провокиращ любопитството ми в часовете, в които оставах насаме със себе си. Винаги, когато чуя тиктакането на часовник си спомням за гласовете от детството ми. Усещам как несъзнателно ги очаквам в сънищата си, но ги няма. Какво означава да те няма? Какво означава да изчезнеш? Съществуваме ли наистина или краткото ни пребиваване на този свят е изпитание, което трябва да преминем, за да развием нематериалната си същност, която е истинското съществуване.....Иска ми се да го вярвам, защото само така изпитаната тук болка и преглътнатите разочарования биха имали някакъв смисъл. Няма нищо случайно. Няма нищо обяснимо. И някъде по пътя вероятно ще се окаже, че всички сме обвързани от тайната, че няма как да открием причината и начина на т.нар. съществуване. Просто защото нямаме и никога няма да имаме обяснение за понятието Безкрайност, понятие в което е заключена магията......  

Но, макар и необяснимо, то има своя смисъл, който може и да не откриваме в момента, но го има.....Може би още не е дошло времето да разберем някои неща.
Но ще дойде!

Ели, няма нищо случайно.
Радвам се, че намираш време да се появиш тук.
Хубава вечер ти желая!

Човек се учи цял живот! По-важно е да имаш търпението за да извървиш пътя до отговорите!...-:)

Благодаря ти, Скарлет! Винаги ми е хубаво, когато намина и разменя по някоя дума с вас - приятелите ми тук в блога! Между другото поздравления - много ми харесаха новите ти стихове в блога!-:)

Няма случайности. Всичко идва в определен момент, за да ни научи на нещо. Да, права си. Материалното е нещо преходно, но състоянието на духа е нещо, което ни прави истински щастливи. Да предизвикаш усмивка или безмълвно "благодаря" Е НЕЩО ЗАРЕЖДАЩО И ЧИСТО, което наистина си заслужава.
Поздрави!

Ани, благодаря ти за позитивния коментар.
Обичам да чета такива думи!
И на тебе поздрави!-:)

Не мога да си обясня защо?
Сигурно отговорът се крие назад във времето.
Поздрав за теб ! Чувствителна си ти и затова усещаш много неща !

Може би имаме сходно светоусещане и в моите споделени мисли можеш да прочетеш своите собствени и затова така се получава...Незнам...
Трудно ми е да определя своята собствена чувствителност.
Хората, които ме познават казват, че съм корав човек, издържах на много бури, в професията ми се налага да бъда твърда, решителна и често безкомпромисна, но зад обвивката....е друго, мисля че си успяла да го усетиш правилно!....Сякаш зад обвивката оставам едно дете на 13.....
Благодаря ти за топлите думи!
~ ~