. . . . ей там от ляво до десния завой. . . . . :: Да навършиш Христова възраст на Задушница

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.02.2010 13:39 - Да навършиш Христова възраст на Задушница

Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници

Прочетен: 14659 Коментари: 29 Гласове:

Последна промяна: 27.04.2012 22:46

Днес е моя ден в годината. Ставам на 33. Едновременно с това се оказа, обаче, че на днешната дата се пресичат пътищата на нашия и оня другия, магичния свят. Дали е поличба за добро това, че навършвам най-хубавата възраст според поверията на ден, в който духовете на хора, които съм обичала и винаги ще бъдат в сърцето ми се връщат от отвъд....за кратко....Казват, че в годината в която навършиш 33 се сбъдват желанията, тепърва ще проверя дали това е наистина така. Замислих се, обаче, че повечето ми мечти които имам от дете се сбъднаха до настоящата година - учих, завърших, работя нещо, което ми харесва и ми носи удовлетворение, омъжих се за най-прекрасния, мил и обичлив мъж в света, родих двете най-хубави деца, които всеки ден ми носят най-голямата и пълноценна радост в живота, която някога съм си представяла, имам достатъчно добри приятели, които ме обичат и които обичам и аз, приятели които винаги са до мен - в миговете на радост и в миговете на тъга. Благодарна съм на баща ми за подкрепата и обичта през всичките тези години и се радвам, че с мама са ме създали такава каквато съм. Вярвам, че той ще е до мен най-малко и през следващите 33 години. Достатъчно ми е само да знам, че винаги когато изпитам необходимост мога да набера номера му и да чуя гласа му, дори без да го виждам. Задушницата я свързвам с образа на мама, който макар и отдалечен от мен вече на разстояние цели почти двадесет години продължава да бъде най-милото и нежно нещо в съзнанието ми. Сигурна съм, че където и да е в момента, духа и ежедневно преодолява пространствата и ми дава сила и енергия за живот. Една частица от нея продължава да живее чрез мен и това е нещото, което ми носи утеха в дните, когато ми стане много мъчно за нея и усетя за пореден път до болка липсата и. В ден като днешния ми се иска да и кажа само, че я Обичам и ще продължа да нося в сърцето си обичта си към нея до последния си дъх, така както я нося от първия миг, в който съм осъзнала какво е да изпитваш обич към близките си хора. Самата аз вече като майка мога да оценя думите и, когато преди години ми казваше, че когато си отиде от този живот няма да жали за нищо друго, освен за мен и за всички пропуснати мигове от моето порастване, които няма да може да преживее. Благодаря ти, мамо, че си ме дарила с живот. Вярвам, че на днешния шесто февруарски кръстопът между духовно и материално по един или друг начин нашите души ще се докоснат. Накрая идва ред на обещанията. Смятам да обещая единствено, че през 33-та година от живота си ще продължа да бъда водена в действията си от добротата. Вярвам, че това да бъдеш преди всичко добър човек е гаранция за успех във всяко житейско начинание.

Нагоре

Тагове: срещи, възраст, размисли, аз, пътя, раздели,

Гласувай:

Подобни постинги

Това е положението... :)

Прочелите постинга прочетоха и:

Позор за блогърката Стела 50 или Таня Ми...
Прости ми мамо!
В памет на мама

Следващ постинг

Предишен постинг

Седем песни за любовта

Вечерно

Коментари

1. compassion - Честит празник!
06.02.2010 13:41

Да, бъди добър човек!
Това е достатъчно.