на мама

в среднощен час дъжда
отми тъгата
и само кучешкия лай
смути звука
на тишината
под облачно небе градината
заспа щастлива
във тази дълга августовска жега
целуната от капките
е по-красива
пред стара снимка черно-бяла
тлее свещ
и само нежни спомени
нахлуват във сърцето
със копнеж
във тъжната душа годините
стопиха самотата
и в дълги прашни коловози
със мечтите си
събудих сетивата
на снимката говоря
всеки ден безмълвна
и вярвам че си тук
и че при мен
се върна
~ ~

страхотни стихове си сътворила за мама!!!

Обичам да пиша за майка ми....
Имам чувството, че така успявам да общувам с нея....
Това е може би някакъв вид мое успокоение, но определено ми помага в ежедневието.....
Поздрави, мила и хубав ден от мен!-:)

Чудесно е, но няма и как да е другояче, щом е с такова посвещение! Хубав ден, мила!

Отново ме натъжи!
Няколко пъти чета стихотворението,но не исках да пиша коментар...
Да,това определенено е някъв вид успокоение и единение с майките ни...
Много здраве на теб и семейството ти,милото ми дете!

Иве, съжалявам че чак днес отговарям, но работата ме "захлупи", адски се уморявам - отвикнала съм една година, а и съм самичка и не ми остава физическо време за блога. Надявам се, като изляза в отпуска, което се очартава да стане от 17.09. да мога отново да си пиша редовно тук на блога. Благодаря ти за топлите думи! Поздрави!-:)

Не се натъжавай, Кате!
Спомените топлят доживот!....
Има някои неща, които могат да се споделят само на майките и само майките биха разбрали и биха посъветвали най-провилно, когато обаче ги няма можеш да разчиташ само на себе си да намериш вярната посока и да направиш правилния избор!....
Благодаря за пожеланията, за сега сме добре!...