Постинг
17.08.2009 00:38 -
Лятна афера
От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка разпаднала се в отблясъците на забързаното ежедневие. Не страдах, отношенията ни се бяха изчерпали, бяхме свързани единствено от задоволяване на физическите ни потребности, но с времето и това придоби рутинен и сив характер. Поех глъдка въздух, потопих се отново в работа и бързо преодолях липсата на мъжко присъствие до себе си. Лятото се очартаваше знойно, но и непредсказуемо. Често след невъобразимите жеги през деня, в нощите за кратко се изливаше проливен дъжд и събуждаше пресъхналите вени на Земята за нов живот. Вася - най-добрата ми приятелка от детството предложи да отидем на море, само двете. Щяхме да си починем, аз да събера мислите си на спокойствие вдишвайки солената носталгичност на морския бриз, а приятелката ми - далеч от четиримата мъже в дома и - за десет години семеен живот Вася бе успяла вече да роди трима сина на съпруга си архитект. Избрахме Синеморец - юг, синьо, диво, близо до планината и плажове, на които можеш да се усамотиш, без обвързаност за разговори със съседа по чадър. Настанихме се в уютна вила, кацнала на върха на скалите. Малка пътечка надолу ни отвеждаше до тих и спокоен залив. Наехме вилата за месец, така че реших да не бързам с излагането на слънце. Първите няколко дни ходех единствено да плувам рано сутрин малко след изгрева. Сякаш се прераждах потапяйки измореното си от отминалата страст тяло в солената вода. През това време Вася приготвяше закуска. Остатъка от дните прекарвахме в четене и сън, а вечер посещавахме близък ресторант.
Беше някъде седмия ден откакто пристигнахме и се настанихме в малката къща на скалите. Бях приключила със сутрешната водна процедура за събуждане и лежах на пясъка близо до разливащите се като пенливо шампанско вълни. Загледах се в малкия пристан разположен в края на заливчето. Обичайно там се виждаха единствено рибари, но този ден погледа ми привлече малка бяла яхта акостирала накрая на дървения мостик. Реших да се разходя. Беше рано и по плажа тук-там се виждаха единствено собствениците на няколкото плажни заведения, които задоволяваха потребностите от храна и напитки през дългите часове прекарвани от туристите под жаркото черноморско слънце. Стигнах до пристана за по-малко от две минути. Точно в мига, в който достигнах яхтата до малката стълбичка водеща към водата се появи човек в неопренов костюм. Изплува на повърхността и по стълбичката се качи на пристана. Очевидно беше висок, но една когато свали акваланга и съблече костюма разбрах че съм срещнала невероятно привлекателен мъж, на възраст около четиридесетте, с къдрава черна коса и искрящи черни очи. Слънцето беше придало на кожата му шоколадов отенък. Той ме видя и след първоначалния изпитателен поглед, постепенно устните ми се разтвориха в блага усмивка.
- Здравейте - гласът му беше дълбок и чувствен.
Отворих уста да отвърна на поздрава, но от гърлото ми не излезе звук. Притесних се и загледах невиждащо към зеленото на морските дълбини.
Непознатия се приближи и явно усетил първоначалното ми стъписване пое инициативата за общуване изцяло в свои ръце. Попита на почивка ли съм и дали ми харесва морето на Синеморец. Разговорът потръгна някак неусетно. Седнахме на кея, провесили нозе във водата. Разказах му за професията си. Оказа се, че той се занимава любителски с гмуркане и снима подводни филми за една агенция в чужбина. По професия беше инвестиционен посредник и обясни, че често пътува зад граница по работа. Асен - така се казваше. Бяхме се срещнали едва преди час, а имах усещането че съм го познавала цял живот. Заредиха се дни изпълнени с приключения, много смях, емоции които ме накараха наистина да си почина и разтоваря, помежду ни се разгоря страст каквато не бях изпитвала до този момент в живота си. Копнеех да бъда с него всяка минута. Исках да запомня всяка дума, която той ми изрече. Купих отделен малък куфар, в който прибрах всички подаръци, които ми подари. Отдадох му тялото и душата си чувствено, дълбоко и напълно.Любихме се под звездите и във водата, тичахме по пясъчната ивица надбягвайки вятъра, четохме до огъня стиховете на Шели и Неруда, споделих му мечтите си, плавах с яхта за първи път през живота си, срещнах се с обитателите на безкрайните морски дълбини. Дните за почивка отлетяха, дойде момента за раздяла, а аз осъзнах колко непоправимо съм влюбена във водолаза-икономист, с когото морето ме бе срещнало по странна и необяснима случайност. Той замина за София, а аз за моето градче, сгушено в планината. Разменихме телефони и се уговорихме да се видим скоро отново. Последвалите три години бяха най-прекрасните в живота ми. Пътувах често, той идваше при мен винаги когато работата му позволяваше да се измъкне. Посетихме невероятни места заедно, върнахме се отново и на нашето място - в Синеморец. Връзката помежду ни се задълбочаваше и укрепваше, бях сигурна че съм открила в огромния свят моята сродна душа. Беше достатъчно да срещна очите му, за да прогоня връхлетяло ме моментно тягостно настроение. Беше достатъчно да чуя гласа му в телефонната слушалка, за да се усмихна. Изградихме наше общо пространство, в което всеки от нас оставаше едновременно независим и обвързан дълбоко емоционално с другия.
Беше февруари, вече бях навършила 39, преди месец се бях завърнала от едно пътуване с Асен до островите Галапагос, където той снима документален филм. Лежах в кабинета на гинеколога и се взирах невиждащо в тавана. Нещо не беше наред с тялото ми и се надявах рутинния преглед да разсее черните мисли, които ме бяха обхванали. Вратата се отвори и огромния добродушен доктор влезе в стаята с енергични стъпки. Без заобикалки и предисловия направо ми съобщи, че не съм болна, а съм бременна. Зяпнах от изненада, вече не се надявах такова преживяване да озари съществуването ми. След първоначалното объркване, скочих от леглото, бързо се облякох зад паравана, закимах утвърдително на всички инструкции дадени ми от лекаря, обещах да се обадя скоро и си тръгнах. Озовах се на улицата, а хаотичните ми мисли препускаха в шеметен бяг и не даваха признаци скоро да се подредят в хронологична нишка. Вървях усмихната по заснежения тротоар. Реших да се обадя на Асен и да му споделя, че съм получила знак. Вероятно това беше момента, който чаках от известно време - нещо да ми подскаже, че е дошъл мига връзката ни да премине на следващ етап от развитието си. Извадих от чантата мобилния телефон и набрах номера му тръпнейки в очакване да чуя гласа му и да му съобщя новината. Два път чух в ухото си сигнал за свободно и се чу изщракване, отсреща вдигна женски глас.
- Ало - за миг през главата ми пробяга мисъл, че този глас ще промени завинаги живота ми.
- Ало, търся Асен - гласът ми леко потрепери.
- Няма го. Отиде на работа и си е забравил мобилния вкъщи.
"Вкъщи", коя по дяволите беше тази жена.
- Извинете с кого говоря?
- Съпругата му. А Вие сте?....
"Съпругата му" - отговора ме зашемети като удар предизвикващ нокаут при боксов мач. "Каква съпруга. Бяхме се разделили преди два дни, абсурдно беше да се е оженил в дните между вторник и петък."
- Не разбрах името ви? - гласът в слушалката беше спокоен.
- Анелия. Работим заедно. Ще го намеря тук. Благодаря ви.
Затворих. Усмивката изчезна от устните ми.Усещането, че съм била лъгана от любимия човек цели три години ме сграбчи в безмилостните си лапи и ме накара да се чувствам малка и нищожна, никому ненужна. Всички преживяни красиви мигове са били низ от лъжи и премълчани истини. Всички целувки са били греховни. В утробата ми растеше нов живот вероятно невлизащ в плановете на моя любим. Колко ли щеше да продължи тази игра ако не бе забравил мобилния телефон?! Спрях се до жената продаваща вестници на ъгъла. Откопчах сребърната гривна от ръката си - беше ми я подарил при последното ни пътуване. Подадох я на жената и и пожелах да и донесе повече щастие отколкото на мен. В погледа и срещнах съчувствието, от което имах нужда в този миг. Дни наред стоях затворена с мъката си в малкия апартамент. Идваше само Вася, но не разговаряхме. Тя се грижеше да се храня редовно и с търпението на истински добър приятел ми даде време да надживея болката, да изплача всички сълзи и да затворя страницата. Не видях, нито чух Асен повече. След шест месеца, в края на лятото в едно изпълнено със слънце и мирис на море утро прегърнах сина си. Почти в същия миг простих окончателно на Асен, оставих го в миналото и се пробудих за новата си роля в живота - да бъда всеотдайна и любяща майка за най-прекрасното дете на този свят.
~ ~
Бях на 36 години, след поредната връзка разпаднала се в отблясъците на забързаното ежедневие. Не страдах, отношенията ни се бяха изчерпали, бяхме свързани единствено от задоволяване на физическите ни потребности, но с времето и това придоби рутинен и сив характер. Поех глъдка въздух, потопих се отново в работа и бързо преодолях липсата на мъжко присъствие до себе си. Лятото се очартаваше знойно, но и непредсказуемо. Често след невъобразимите жеги през деня, в нощите за кратко се изливаше проливен дъжд и събуждаше пресъхналите вени на Земята за нов живот. Вася - най-добрата ми приятелка от детството предложи да отидем на море, само двете. Щяхме да си починем, аз да събера мислите си на спокойствие вдишвайки солената носталгичност на морския бриз, а приятелката ми - далеч от четиримата мъже в дома и - за десет години семеен живот Вася бе успяла вече да роди трима сина на съпруга си архитект. Избрахме Синеморец - юг, синьо, диво, близо до планината и плажове, на които можеш да се усамотиш, без обвързаност за разговори със съседа по чадър. Настанихме се в уютна вила, кацнала на върха на скалите. Малка пътечка надолу ни отвеждаше до тих и спокоен залив. Наехме вилата за месец, така че реших да не бързам с излагането на слънце. Първите няколко дни ходех единствено да плувам рано сутрин малко след изгрева. Сякаш се прераждах потапяйки измореното си от отминалата страст тяло в солената вода. През това време Вася приготвяше закуска. Остатъка от дните прекарвахме в четене и сън, а вечер посещавахме близък ресторант.
Беше някъде седмия ден откакто пристигнахме и се настанихме в малката къща на скалите. Бях приключила със сутрешната водна процедура за събуждане и лежах на пясъка близо до разливащите се като пенливо шампанско вълни. Загледах се в малкия пристан разположен в края на заливчето. Обичайно там се виждаха единствено рибари, но този ден погледа ми привлече малка бяла яхта акостирала накрая на дървения мостик. Реших да се разходя. Беше рано и по плажа тук-там се виждаха единствено собствениците на няколкото плажни заведения, които задоволяваха потребностите от храна и напитки през дългите часове прекарвани от туристите под жаркото черноморско слънце. Стигнах до пристана за по-малко от две минути. Точно в мига, в който достигнах яхтата до малката стълбичка водеща към водата се появи човек в неопренов костюм. Изплува на повърхността и по стълбичката се качи на пристана. Очевидно беше висок, но една когато свали акваланга и съблече костюма разбрах че съм срещнала невероятно привлекателен мъж, на възраст около четиридесетте, с къдрава черна коса и искрящи черни очи. Слънцето беше придало на кожата му шоколадов отенък. Той ме видя и след първоначалния изпитателен поглед, постепенно устните ми се разтвориха в блага усмивка.
- Здравейте - гласът му беше дълбок и чувствен.
Отворих уста да отвърна на поздрава, но от гърлото ми не излезе звук. Притесних се и загледах невиждащо към зеленото на морските дълбини.
Непознатия се приближи и явно усетил първоначалното ми стъписване пое инициативата за общуване изцяло в свои ръце. Попита на почивка ли съм и дали ми харесва морето на Синеморец. Разговорът потръгна някак неусетно. Седнахме на кея, провесили нозе във водата. Разказах му за професията си. Оказа се, че той се занимава любителски с гмуркане и снима подводни филми за една агенция в чужбина. По професия беше инвестиционен посредник и обясни, че често пътува зад граница по работа. Асен - така се казваше. Бяхме се срещнали едва преди час, а имах усещането че съм го познавала цял живот. Заредиха се дни изпълнени с приключения, много смях, емоции които ме накараха наистина да си почина и разтоваря, помежду ни се разгоря страст каквато не бях изпитвала до този момент в живота си. Копнеех да бъда с него всяка минута. Исках да запомня всяка дума, която той ми изрече. Купих отделен малък куфар, в който прибрах всички подаръци, които ми подари. Отдадох му тялото и душата си чувствено, дълбоко и напълно.Любихме се под звездите и във водата, тичахме по пясъчната ивица надбягвайки вятъра, четохме до огъня стиховете на Шели и Неруда, споделих му мечтите си, плавах с яхта за първи път през живота си, срещнах се с обитателите на безкрайните морски дълбини. Дните за почивка отлетяха, дойде момента за раздяла, а аз осъзнах колко непоправимо съм влюбена във водолаза-икономист, с когото морето ме бе срещнало по странна и необяснима случайност. Той замина за София, а аз за моето градче, сгушено в планината. Разменихме телефони и се уговорихме да се видим скоро отново. Последвалите три години бяха най-прекрасните в живота ми. Пътувах често, той идваше при мен винаги когато работата му позволяваше да се измъкне. Посетихме невероятни места заедно, върнахме се отново и на нашето място - в Синеморец. Връзката помежду ни се задълбочаваше и укрепваше, бях сигурна че съм открила в огромния свят моята сродна душа. Беше достатъчно да срещна очите му, за да прогоня връхлетяло ме моментно тягостно настроение. Беше достатъчно да чуя гласа му в телефонната слушалка, за да се усмихна. Изградихме наше общо пространство, в което всеки от нас оставаше едновременно независим и обвързан дълбоко емоционално с другия.
Беше февруари, вече бях навършила 39, преди месец се бях завърнала от едно пътуване с Асен до островите Галапагос, където той снима документален филм. Лежах в кабинета на гинеколога и се взирах невиждащо в тавана. Нещо не беше наред с тялото ми и се надявах рутинния преглед да разсее черните мисли, които ме бяха обхванали. Вратата се отвори и огромния добродушен доктор влезе в стаята с енергични стъпки. Без заобикалки и предисловия направо ми съобщи, че не съм болна, а съм бременна. Зяпнах от изненада, вече не се надявах такова преживяване да озари съществуването ми. След първоначалното объркване, скочих от леглото, бързо се облякох зад паравана, закимах утвърдително на всички инструкции дадени ми от лекаря, обещах да се обадя скоро и си тръгнах. Озовах се на улицата, а хаотичните ми мисли препускаха в шеметен бяг и не даваха признаци скоро да се подредят в хронологична нишка. Вървях усмихната по заснежения тротоар. Реших да се обадя на Асен и да му споделя, че съм получила знак. Вероятно това беше момента, който чаках от известно време - нещо да ми подскаже, че е дошъл мига връзката ни да премине на следващ етап от развитието си. Извадих от чантата мобилния телефон и набрах номера му тръпнейки в очакване да чуя гласа му и да му съобщя новината. Два път чух в ухото си сигнал за свободно и се чу изщракване, отсреща вдигна женски глас.
- Ало - за миг през главата ми пробяга мисъл, че този глас ще промени завинаги живота ми.
- Ало, търся Асен - гласът ми леко потрепери.
- Няма го. Отиде на работа и си е забравил мобилния вкъщи.
"Вкъщи", коя по дяволите беше тази жена.
- Извинете с кого говоря?
- Съпругата му. А Вие сте?....
"Съпругата му" - отговора ме зашемети като удар предизвикващ нокаут при боксов мач. "Каква съпруга. Бяхме се разделили преди два дни, абсурдно беше да се е оженил в дните между вторник и петък."
- Не разбрах името ви? - гласът в слушалката беше спокоен.
- Анелия. Работим заедно. Ще го намеря тук. Благодаря ви.
Затворих. Усмивката изчезна от устните ми.Усещането, че съм била лъгана от любимия човек цели три години ме сграбчи в безмилостните си лапи и ме накара да се чувствам малка и нищожна, никому ненужна. Всички преживяни красиви мигове са били низ от лъжи и премълчани истини. Всички целувки са били греховни. В утробата ми растеше нов живот вероятно невлизащ в плановете на моя любим. Колко ли щеше да продължи тази игра ако не бе забравил мобилния телефон?! Спрях се до жената продаваща вестници на ъгъла. Откопчах сребърната гривна от ръката си - беше ми я подарил при последното ни пътуване. Подадох я на жената и и пожелах да и донесе повече щастие отколкото на мен. В погледа и срещнах съчувствието, от което имах нужда в този миг. Дни наред стоях затворена с мъката си в малкия апартамент. Идваше само Вася, но не разговаряхме. Тя се грижеше да се храня редовно и с търпението на истински добър приятел ми даде време да надживея болката, да изплача всички сълзи и да затворя страницата. Не видях, нито чух Асен повече. След шест месеца, в края на лятото в едно изпълнено със слънце и мирис на море утро прегърнах сина си. Почти в същия миг простих окончателно на Асен, оставих го в миналото и се пробудих за новата си роля в живота - да бъда всеотдайна и любяща майка за най-прекрасното дете на този свят.
~ ~
лятна афера, и не само....летни страсти, и не само....разкрила си истинския живот-пълен с вълшебство, романтика, страст, желание сза общуване, но и лъжа , пълен с малко радост, но и с немалко болка....и с опрощението, без което животът ни не би могъл да продължи....Хареса ми, поздрави и спорен ден!!!
цитирайСтрахотно е! Въпреки всичко след време в спомените остават хубавите моменти, които си е струвало да се изживеят!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
3.
анонимен -
хи-хи
17.08.2009 15:13
17.08.2009 15:13
знам си аз, че ще стана като на "смъртоносно оръжие" - всички ще се чудят откъде имам пари и ще ме мислят за корумпиран - добре, че работя в частна фирма, а то парите ще са от любовните романи на жена ми - ;) трябва да ти измислим един тарикатски псевдоним като на розамунде пилхнер и ще може да продаваш и в чужбина ;)
цитирайИве, определено си открила опорните точки, които търсих и успях да намеря в разказаното. Опитах се да представя просто една възможна житейска ситуация. В живота се случват толкова неща, никой не е застрахован от нищо. Въпроса е от всяко случило се нещо да си извадим житейските поуки, да станем по-мъдри и най-вече ежедневно да се стремим да правим добро, така и нас ще ни спохожда добро!-:)
цитирайПрава си за спомените. Времето изличава тъгата. Лично аз успявам да простя, но не забравям, защото паметта съхранява според мен човешката личност и я предпазва от повторение на допуснатите вече грешки. Поздрави и на тебе!-:)
цитирайГоги, вероятно до момента в който ще започна да изкарвам многото пари от писането на любовни романи ще трябва да си станал полицай в този дух на мисли....-:) Разчитам на теб и на Румката да измислите тайнствения псевдоним! Ей на, с това се занимавам по нощите, като не мога да спя и ходя из къщата....-:)
цитирай
7.
allbi -
ами
18.08.2009 10:20
18.08.2009 10:20
такъв е живота ...
Поздрав за постинга !
цитирайПоздрав за постинга !
Благодарско, Албенка!
Така е....живота е пълен с обрати....
Поздрави на тебе!-:)
цитирайТака е....живота е пълен с обрати....
Поздрави на тебе!-:)
Това е най-силната и главна роля в живота, която и твоята героиня е осъзнала - да бъде майка!
Невероятно преживяване при прочита!
Поздрави и хубава вечер!
цитирайНевероятно преживяване при прочита!
Поздрави и хубава вечер!
Благодаря и винаги си добре дошла при мен!-:)
Лично съм се убедила, че по-хубаво на тоя свят от това да бъдеш майка няма! Поздрави и спокойна нощ!-:)
цитирайЛично съм се убедила, че по-хубаво на тоя свят от това да бъдеш майка няма! Поздрави и спокойна нощ!-:)
Търсене
За този блог
Гласове: 18463
Блогрол
1. Viva Forever
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls
2. С вечна жажда
3. Give Me Love
4. Всичко е просто Любов
5. Born Again
6. Златните полета
7. Само двама - Only Two
8. The Distance - Разстоянието
9. Сайтът на една жена
10. Пингвините
11. ИК "Бард"
12. Ивайло Диманов
13. Поети с китара
14. Магията на Al Marconi
15. Откровения
16. Нелсън Демил
17. Цитати
18. Буквите
19. Public Republic
20. БГ-Наука/форум
21. Звездите ми го говорят
22. Пътеписи
23. По пътищата вечни на България
24. Оригами
25. Правните въпроси
26. Вятърното ми
27. Зелените ми копнежи
28. Реката в мен
29. Канала във VBox7
30. Music waterfalls
