Тръгнах на работа.... Не се чувствам на място вероятно защото твърде дълго емоциите и чувствата ми от ежедневието бяха свързани единствено с мъничките ми човечета и сега този обратен път към сивотата на ежедневието ми действа подтискащо, а зад прозореца на кабинета ми дървото е зелено....Трябва да издържа само месец, после до нова година отново ще съм изцяло отдадена на майчинските си задължения. Няма по-хубаво нещо на този свят от това да си майка и да гледаш как децата ти растат и се променят, как променят твоя личен свят и света, като цяло. Толкова много обичах работата си. Толкова много огорчение и разочарование свързано с нея ми се наложи да преглътна.....Днес седейки на въртящия се стол пред бюрото в кабинета осъзнах реално колко много съм се променила през последната една година и как вече нищо няма да бъде никога същото......Бях си забравила очилата вкъщи и мъчението беше тотално.....В края на работния ден си подарих един преглед при очен лекар, никога не ме бяха преглеждали на таково компютърче, останах наистина доста впечатлена, а накрая си поръчах и нов чифт очила, които ще получа в събота!-:) Вчера на работа си мислех, че имам нужда от нещо цветно в кабинета си, нещо което да създава позитивно настроение и да прогонва тягостните и тъжни мисли....Имам нужда от стъкленица, в която да сложа дарове от морето - когато гледам рапани, миди и морски пясък ме обхаваща спокойствието, което чувствам само заставайки на морския бряг. Утре ще се поразходя и ще потърся стъклена сфера!-:)
Имам да разказвам впечатления от летните почивки и в Приморско, и в Трявна, Бориси стана на цяла Една годинка, вече е християнин, има и много снимки...... Просто тези дни нямах настроение да пиша....Обещавам да се поправя и да разкажа за последните събития около моите пътешествия из България, за новите ми литературни прозрения - накъде съм без тях-:))), въобще за всичко интересно, което ме грабна и завъртя в шеметния си ритъм, остави ме без дъх и с много копнежи и ведри позитивни мисли!

Вместо "Лека нощ", нещо от тази вечер - може да се нарече моя си начин за бягство от действителността, не знам.....

заспивайки представям си
море
в което да прегърна всички
миди
отпусната в прегръдка
на вълни
над мен единствено простора
да ликува
да плувам лекокрила
и солена
като вълшебна риба
на страстта
във търсене на бряг
и твоя поглед
откриващ ме сред капки
и в солта
живота в дълбините
ме вълнува
но повече обичам
висини
във дните истински усещам
че ме има
когато морски бриз
в косата ми
шепти
~ ~

Гледах един много хубав фил - North & South с Даниела Денби - Аш и Ричард Армитаж! Който го е пропуснал /като мен до скоро/ спешно да го тегли - в Замунда го има. Невероятно много трогва и отново ми върна вярата, че макар понякога живота и ежедневието да ти изглеждат сиви, еднообразни, на моменти тягостни, ужасни и несправедливи, след всичко остава само Любовта - Тя е единственото нещо на този свят, което може да победи всички и всичко и заради което съществуването ни на този свят си струва и е нещо значимо!-:)
Бях спечелена за този филм от ето това клипче :



Поздрав с песничката за tili & iliada - :)
Меланхолията на Крис Риа в момента напълно ме владее......

Хайде, чакаме всичко да разкажеш.)
А от майчинството по - сладко няма , наистина...)
Лека!

Тръгнах малко на работа и много не ми остава време за блога, но тези дни ще смъкна снимките и ще напиша постинги за почивките!
Спокойна нощ!-:)

даже мислех да те питам защо не пишеш в блога - даже и на работа може да отделяш време... и стига с тоя крис риа, пусни ония мацки дето пеят соул... ;)
по-позитивно трябва... а-ма-ха

Нали знаеш, Го, че адски се впечатлих от този филм....на тебе ли да обяснявам-:)
С Крис Риа си свикнал вече, признай си!.....-:)))
Ще постна и ония девойчета, наистина са сладурки!-:)

Аз също се притесних, че никаква те няма в блога, онзи ден хвърлих едно око на блога ти и си обещах да погледна по-късно, защото не ми хареса нотката в този постинг, нещо не съзрях оптимиста, с който съм свикнала, но така ме завъртяха нещата и все не успявах да го направя....Но днес вече реших да се взема в ръце и да ти напиша едно здравей, както и че не винаги нещата , които ни изглеждат някак сиви, не са такива, просто си отвикнала...Но виждам, че края вече е друг , решила си за стъклената сфера, която да те зарежда позитивно/дано да си я намерила/, както и стиховете...много ми харесаха, виждам че си намерила и опората, значи от понеделник ще ти е по-леко....Желая ти го от сърце, миличка, усмихни се и виж хубавите неща около теб, колкото и да са дребни, знам че ще ги откриеш.....Усмихната, лека и спорна седмица, Ели.....Поздрави и на Бориси за навършената годинка, на теб/най-много/, както и на всички любими ти хора!!!! ЧАО!!! И кураж!!!!И късмет!!!

Иве, благодаря за позитивните думи и пожелания! Определено навлизам в ритъм и днескашния ден сложи началото на успешна седмица! Просто взех решение да живея по доста различна от досегашната ми философия що се касае до работното място и това ме кара да се чувствам добре!
Поздрави на теб! Радвам се, че си общуваме тук!-:)

Продължавай с тази философия, усеща се промяната....