~ Да се влюбиш в рок звезда ~












Видях го случайно, една пролетна вечер. Разминахме се в пресечката на улицата, на която живеехме. Той си вървеше - един такъв висок, леко прегърбен, дългокос, носеше китара в калъф, походката му беше по-скоро флегматична, отколкото енергична. Нещо в сърцето ми трепна още в първия момент, в който го забелязах. Мина време преди да го видя отново. Много нощи виждах в сънищата си прегърбената походка и очите, които съзрях за миг, когато погледите ни се срещнаха докато се разминавахме. Не помня как се озовахме в рок клуба и защо влязохме,въпреки че името на групата изписано с тебешир на таблото до входа не ни говореше нищо....
Заместваха "Сигнал". Помня само, че в началото дисководещия пускаше песни, част от които харесвахме защото носеха заряда на 60те – 70те години - безвъзвратно отминали, но винаги вълнуващи, с приятелката ми пихме тоници с лед и когато почти бяхме решили да си тръгваме на сцената в средата на барплота се качи групата. В сумрака на заведението, пропит от цигарения дим в началото не обърнах внимание на музикантите, но после вокала запя песен, която харесвах, гласа му прикова вниманието ми и кратък обзорен поглед беше достатъчен за да осъзная за един миг от секундата, че в дясно на сцената стои високия мъж с китарата в калъфа, който ме бе впечатлил на улицата.....Страшно много концерти на групата изгледахме след този първи досег с изкуството, което правеха, песните им винаги ме вълнуваха, черните очи на китариста в дясно също ме вълнуваха. Аз бях един от техните фенове, момиче от тълпата разлюлени тела в ритъма на рок парчетата които групата с набираща скорост свиреше и свиреше, една от многобройните дългокоски, за които рок музиката беше начина да усетят пълноценно себе си, а как исках той да ме забележи, да ме открие – там, в тъмното, да ми се усмихне и да посвири само и единствено за мен....Мечтаех си на сън, написах ред стихове за него, оставих се романтиката да ме залюлее в нежните си ръце, прогонвайки реалността далеч зад хоризонта на илюзиите. Университета срещна приятелката ми с приятелка на негова приятелка. Така за св.Валентин през 1998 година направих едно от най-щурите неща в живота си – написах любовно писмо на моя непознат рок блян. Тогава не ми хрумна да го сложа в бутилка, но така или иначе писмото стигна до него. Не очаквах ответна реакция просто самата аз си създадох позитивна емоция, вярвах че създавам позитивна и необикновенна емоция и за още някой на този свят, затова останах адски изненадана когато той ме потърси. Чух гласа му в телефонната слушалка като ехо на всички мисли изпълвали главата ми през последната година и половина. В началото имаше конфузно мълчание, после мълчанието бе сменено от оживен разговор кога да се срещнем. Накрая реплика от моя страна „Радвам се, че се обади”, а отсреща недвусмислено изхихикване. По ред причини не се срещнахме тогава. Така е било писано. Мислите ми останаха да се блъскат в лабиринт от противоречия, съмнения, самообвинения. Потърсих го веднъж, по телефона, но ентусиазма ми се удари в стена от безразличие, поне така го усетих тогава. Опитах да забравя, да се излекувам, но онова гласче вътре в мен продължи да ме човърка и да ми пречи да отгърна нова страница.....Явно всичко е било трупане на житейски опит, но за това си дадох сметка години по-късно. Мина повече от година, докато приятелката ми реши, че е време да бъда тотално излекувана от „болестта си” по мистичната рок звезда, за която разума ми нашепваше да забравя, но емоцията вечно връщаше мислите ми натам, към него и ми задаваше човъркащото въпросче : „...ами ако....”. Тя му се обадила, представила се за мен, без аз да подозирам и най-безцеремонно му определила среща. Каза ми го една вечер, след като се прибрах след уморителен ден в университета. Имах на разположение една нощ да си събера мислите, да си представя това, което ме очаква, да реша какво да му кажа и най-вече да си отговоря на въпроса защо ще се запозная с него – за да сбъдна една мечта, за да се простя с илюзиите си и да продължа спокойно напред, за да натрупам опит в житейските отношения с другия пол или просто от суета....Чета в дневника си, че дълго съм се въртяла взирайки се в тъмното и от една страна благодаряща безкрайно на приятелката ми, а от друга страна – проклинайки странния си мозък да харесвам необикновенни мъже....На другия ден в уговорения час се отправих нагоре – към парка, където всяка сутрин спортувахме – 45 минутен джогинг до лятната естрада и обратно – от квартирата ни изминавахме разстояние около 2- 3 километра. Минах по познатите пътечки, за да си вдъхна смелост от тревите, покрай които преминавах всеки ден в ранното утро, от дърветата, чийто клони ми се стори че шумяха насърчително, от пейките на които често посядвахме докато се разхождахме в парка и бяха съхранили разговорите ни за Него. Около изкуственото езерце беше пусто, слънцето пече ли пече, деня е 14.06, лято. Той ме чака на кафето, горе до лятната естрада. Забелязах го отдалеч, пие кафе и пуши. Стои сериозен. Приближих се и го поздравих. Обясних му, че по стечение на обстоятелствата са ми обявили среща с него и че чака мен, това видимо го притесни. Взех си кока-кола и седнах. В началото зае отбранителна позиция, но скоро разбра, че можем да разговаряме съвсем нормално при това за интересни неща, които вълнуват и двама ни. Разговора потръгна от самосебе си – за преминалия неусетно час и половина  обсъдихме толкова много теми – музиката, спорта, моя личен живот, споделихме си разни мечти, които и двамата имахме, изпихме по още едно кафе, което той взе от открития бар.....Беше ми хубаво, усмихнато, необикновенно....Реших, че не е редно да го задържам дълго и в един момент станах. Той ме изпрати до близката спирка. Нещо се пошегува за обучението ми в университета, отвърнах му в същия дух, каза че му е било приятно да се запознаем, после му махнах с ръка – на мен също, усмихнахме се един на друг и скочих в автобуса. Видях го как пресече булеварда. Цялата ситуация ми изглеждаше толкова нереална и странна. Харесах го като човек. Рок звездата която трайно бе обсебила мислите ми бе съвсем обикновен човек. Не можах да определя възрастта му. Години по-късно случайно разбрах, че е бил много по-голям от мен, но това не му бе попречило да бъде адски мил и да ме накара да се почувствам специална на тази наша първа и последна лична среща. Обадих му се само още веднъж. Тръгваха на турне и така и не се видяхме повече. По телефона ми беше казъл да не се натъжавам, странно че приех тези думи с усмивка. После преживях едно от най-хубавите лета през живота си и ....неусетно забравих за Него. Дойде есента и разбрах, че е заминал далеч, зад океана. Всичко остана само красив спомен....С времето осъзнах, че събитията свързани с увлечението ми по една рок звезда, каквато беше той е трябвало да се случат в живота ми, за да се убедя, че винаги когато силно искам нещо, трябва да бъда последователна в намеренията и действията си и да докарвам нещата до край. Една история не приключва, докато не напишеш края и, само така можеш да отгърнеш нова страница и да продължиш напред. Убедих се, че когато човек има добри и истински приятели – има всичко на този свят, а сега след толкова минали години от онези мигове съм наясно, че за всеки човек на този свят има Любов, просто е въпрос на време и необходим достатъчен брой стъпки за извървяване, за да стигнеш до нея!

~ ~

БЯЛО
На П

Във мисли като вихрен водопад
минават дни подобно малки гари
и някъде във този кръговрат
душата неусетно се запали

от две очи видяни във нощта
от ритъма на звуци от китари
поисках да си идеш самота
и да се върнат бляновете стари.

Отново вярвам, че я има любовта,
макар понякога от нея да ти пари,
преглъщаш и си връщаш радостта
със две очи и ритъм на китари.

ne razbrah... peweca ot elit li e blqna ti?

... bil e... predi 3285466256246 godini...

Здравей! Не това е от значение в случая.... Просто в историята е описана една емоция от преди години,....която погледнах през призмата на времето....- :)Нали знаеш, че "шпионите" не споделят конкретна информация....Гледай на прочетеното в чисто литературно-художествен аспект....Поздрави!-:)

На твое място не бих се изказвала тъй категорично....Все пак певеца на Елит е Огнян Цолов и.....май не свири на нищо, когато излязат с групата на кастинг освен на.....дайре......! - :)