Ако приемем твърдението на Кастанеда, че случайните движения в природата около нас не са случайни, а са думи от разговор, който тя се опитва да завърже с нас, можем да се забавляваме като разчитаме този закодиран разговор. Случайно подета от вятъра хартия по улицата, която шумоли, може би те води някъде или ти показва нещо. Прелитнала птица ти говори.

Ако продължим това размишление, може да го приложим за случайна среща с някой на улицата. Всъщност такива поверия вече си съществуват. Ако срещнеш коминочистач, провидението ти предизвестява да очакваш късмет. А може би имаше нещо и за среща с полицай.

А да не говорим за случайността-режисьор на гръмотевично влюбване от пръв поглед, при което аранжира сблъсък на потенциалните влюбени: тя изпуска химикала си в кафето, а той се случва до нея и й го подава; той гледа картата на метрото и се обръща до стоящата до него тя с въпрос коя линия води еди къде си; той и тя се удрят един в друг на един ъгъл.

Но става още по-интересно, когато провидението ти организира случайна среща с някой познат. Този познат и ти може би имате някакви отношения, структурирани чрез движение в пространството, в определен контекст. Може би е твой шеф, а отношенията ви с него са се утвърдили чрез позициониране - на различни ъгли около масата за конференции, от различни страни на някакво бюро. А случайната среща разбърква картите и ви поставя в различни позиции в пасианса. Представи си, че случайно се засичаш с него в тоалетната на заведение с лоша слава, миейки ръце един до друг. Сега сте някакси равни. Тази среща и самият факт на мълчаливото признание за нея от двамата, без да правите нищо друго, ви отрежда различни мислени роли. Просто провидението чрез организиране на вашето взаимно движение в пространството ви мести в някаква игра на шах, от която произлизат нови отношения.

И така можем да продължим с играта. Ако срещнеш този, по когото въздишаш, на връщане от хлебарницата и по раздърпани гащи, как да тълкуваш въображаемите ви отношения, избрани от провидението, в резултат на срещата?

Oще повече, когато този познат не си го виждал отдавна и съвсем не се предполага, че ще го срещнеш именно там. С една приятелка говорехме за нещо хубаво предстоящо и в асансьора влезе една отдавнашна съученичка, която едно време беше побойничката на класа.

А aко на слизане от трамвая видиш бивше гадже, което едно време те е наранило гадно, но ти сега си на върха на житейския успех и щастие, обаче по случайност тъкмо в момента ядеш мазна баничка, какво си мисли гаджето и какво иска да подчертае Госпожа Случайността с такава среща? Не ти ли се иска да протестираш: “Ама тази среща трябваше да стане, като аз съм в малка черна рокля и вървя по летен тротоар!”

А когато съвсем случайно срещнеш хора, с които се знаете от друго местенце на земното кълбо? Често ми се е случвало, както и на всеки, стигнал до извода, че светът е малък. Веднъж плащах инкриминираща стока на касата на CVS и касиерката ми се стори смътно позната. Втренчено се загледах в табелката с името й и си казвах, че това не може да е Нели от политологията. Но беше. Само ако някой беше ми казал, че един ден ще си купя неделния вестник и дамските превръзки от Нели.

А имам и по-фрапиращи от този случаи.

Въобще случайната среща е като случка от сън, който не можем да контролираме и така е по-добре. Парадоксално, така имаме повече свобода и по-малко отговорност как да протича случването. В края на краищата, ако се върнем отново на теорията за нашето взаимодействие с предметите на Кастанеда, представете си какво би било, ако нищо не става без ваше изрично решение. Един особен вид самота имат хората, които живеят сами: в техният домашен свят нищо не помръдва само, освен ако те не го преместят. Животът им вкъщи приема вид на самотна игра с тях. Ако си захвърлил ризата на земята снощи, сутринта тя ще си бъде пак там, а ти си все така закотвен в снощния контекст.

В тези случаи ти си просто единствен главнокомандващ и войник на твоята домашна вселена.

Статията на сайта на "Public Republic"

Личния блог на Ели Иванова