25.01.2009г.
Мда, като за край на седмицата преди полунощ рокясахме - надухме HIM, радвам се че косата ми е отново дълга, та мога да си я размятвам в ритъма на парчетата, които карат кръвта ми да кипва, бебето беше доста учудено от еуфоричната обстановка, но бързо влезе в ритъм - ще стане от него някой готин баскитарист след време - няма да заделяме пари и за инструмент като начало - нали си имаме бас иииииииииии - Keep on pretending - Live in Turku 2002 - Вили Вало пее правилно на концерт - браво, браво и пак изглежда много.....странно интересен и секси. Преди това победих два пъти на Черен Петър - е, какво да се прави - пробвах на няколко пъти да изтегля Чичко коминочистач, но все се оказваше накрая в Дани и така - ще заспя усмихната - тая вечер ми се размина да рецитирам стихче или да пея песен за наказание!~ По последни донесения Мъжете са от Марс, Жените от Венера. Чета я, но напредвам бавничко.....Май ще успея да разбера по-добре себе си и да спра най-накрая да се чудя прекалено много и прекалено дълго над поведението на мъжете, с които общувам..... Благодарности на Джон Грей - да си кажа аз, ако случайно забравя да го спомена след края на книгата, че сигурно ще съм заета да споделям куп мисли, които в момента са в процес на систематизация в главата ми! Румка тръгна на курс по английски. Сетих се какво мислех да и кажа по тоя повод - най-важното е, да я научат как да си поиска храна, другото се намества и с очно-ръкохватни приоми, пък и сега под път и над път разговорничета! Като отидем в Лондон ще казваме само - Hello и ще се усмихваме, а и там вали много дъжд, през по-голямата част от времето сигурно ще сме скрити под големите периферии на чадърите и няма да се налага да говорим.....Все пак плановете са за септември! Пак плаках на един филм - за трети пореден път - когато героя на Кевин Костнър намери бебето, което жена му докторката беше родила преди да умре в джунглата на Венецуела....Дали и аз бих давала така знаци на съпруга ми за децата ни ако се стопя  в пространството и се превърна само в спомен?!.....Като се знам каква съм сигурно всяка нощ ще му досаждам на сън....ще задавам въпроси, много въпроси и ще поръчвам разни неща....Най-ужасното би било, че няма да мога да се сгушвам в прегръдките му и да заспивам унесена в ударите на сърцето му.....Ох, какво се отплеснах на смъртна вълна......Вили Вало е виновен - пак много се е нагримирал на тоя концерт в Турку, това май във Финландия беше......Донесоха ми през седмицата и още една книга освен за марсианците и венерианките - "Мостовете на Медисън". Ж. я зачете и ми разправя : "Да не открият и нашите деца след години писмо, в което да разказваш за някой картограф?" Замислих се. Проблема е, че дори да си измисля някаква такава романтична история, няма да съм там да им видя физиономиите и да чуя дискусиите, които ще предизвика едно такова писмо. Всъщност не се знае дали няма да съм там....по някакъв начин.....Може да помисля по въпроса какво бих написала на децата си в някакво такова странно писмо?! Ж. иска да си купим мотоциклет - харесваме "Хонда Африка" и да пътуваме. Има адски много места, на които искаме да отидем - да видим дали до 2-3 години ще се строим и ние в редичките на мотористите - любители на приключения и силни усещания. ~ ~


Сега трябва да пиша нещо сериозно, а мозъка ми препуска в съвсем друга посока. Няма да се разпростирам да пиша много - само най-важното. Дани е облепил на някои места бюрото с пластелин - някакви странни разноцвeтни кръгчета е направил, поставени са едно върху друго, като обръчи - какво ли представляват, има и коловоз - все пак на бюрото са струпани локомотив и два вагона на Union Pacific Railroad - асоциативно, явно за коловоз става дума - утре ще го попитам! В момента май в ума ми остана място само за предоставяне микрофона на мистър Вили Вало! ~

"Pretending"

Love is a flame that can be tamed
And though we are its willing prey, my darling
We are not the ones to blame

Trust is a word all lovers know
The glorious art of staining souls, my darling
We are not the ones to blame
The more we have the more we want
And the more it hurts our hearts, my baby
It always ends up in tears

So keep on pretending
Our heaven is worth the waiting
Keep on pretending it"s alright
So keep on pretending
It will be the end of our craving
Keep on pretending
It"s alright

When doubts arise the game begins
The one we will never win, my baby
It always ends up in tears...

So keep on pretending
Our heaven is worth the waiting
Keep on pretending it"s alright
So keep on pretending
It will be the end of our craving
Keep on pretending
It"s alright

So keep on pretending
Our heaven is worth the waiting
Keep on pretending it"s alright
So keep on pretending
It will be the end of our craving
Keep on pretending
It"s alright

Love is a flame that can be tamed
And though we are its willing prey, my darling
We are not the ones to blame

~ ~